Казвам се Татяна Стойчева-Димитрова, живея в София, по образование и професия съм юрист. Моят блог „На вкусен път с Татяна“ всъщност е за две от заниманията, с които предпочитам да съм "заета", когато не съм на работа - обичам да готвя и да пътувам. Също така ми харесва да организирам пътуванията и почивките, сама или заедно със съпруга ми - да търсим хотели, да чертаем маршрути, да правим планове за посещения на местни забележителности и заведения, е част от едно по-пълноценно преживяване, като почти никога не пътуваме сами, а сме по-малка или по-голяма група приятели, за по-весело.
Освен че обичам да готвя и да пътувам, също толкова любимо ми е да споделям с близки, приятели и колеги моите впечатления и приготвената от мен храна. Преди да имам блог пак описвах начина на приготвяне на някой сладкиш например на листче или в е-мейл, ако някой от колегите или приятелите ми поискаше рецептата, разказвах за местата, които сме посетили, показвах снимки и т.н., така че създаването и поддържането на блога беше естествено продължение на желанието за споделяне.
И двете ми баби готвеха много вкусно, много вкусно готви и майка ми, като на храната и готвенето в семейството ми винаги се е отдаляло нужното внимание и даже уважение. Честно казано, не си спомням кое точно е било първото ми ястие, имам спомен за безуспешен опит за приготвяне на целувки като дете.
Основните неща за готвенето съм научила от майка ми, а останалото съм научила сама – важното е желанието да опитваш, резултатът неизменно се появява в един момент. Аз нямам много голямо самочувствие като готвач, така че не се опитвам да уча никого. Ако някой ми поиска съвет или сметне, че споделеното в блога е полезно, съм много доволна. Понякога и дъщеря ми проявява интерес да си приготвя нещо сама в кухнята и тогава с удоволствие помагам, ако тя пожелае.
Воденето на кулинарен блог ми дава само положителни емоции и това мисля е най-ценното. Също така ми харесва общуването с нови хора със същите интереси като моите, кулинарните блогъри са едни от най-симпатичните хора.
Рецептите в блога ми в по-голямата си част са свързани с определена дестинация, която съм посетила или искам да посетя, понякога ги търся нарочно, понякога ми попадат случайно, нямам правило. Друга част от рецептите ми са свързани с някакви специални поводи на близките ми – рожден ден, имен ден, друг празник и тогава приготвям нещо според предпочитанията на човека.
Безспорно, най-запомнящите ми моменти като кулинарен блогър са от миналогодишната церемония по връчването на наградите на Блоговодител. Самото номиниране в две от категориите ме направи много, много щастлива, а спечелването на наградите на журито и в двете категории, в които бях номинирана, ме развълнува изключително и ми донесе голямо удовлетворение.
Сладко или солено? И двете, според момента.
На кокал или с корен? Готвенето на месо ми е по-интересно, но пък месото без гарнитура е някак самотно, така че и на този въпрос ще отговоря – и двете, защото взаимно се допълват.
В ястията, освен вкуса, ме привличат интересните истории около произхода им.
За мен радостта от храната е в споделянето й с любими хора. На мен лично не ми е достатъчно вкусно, ако ям нещо сама.
Ако публикувам кулинарна книга, тя ще е посветена на дъщеря ми и съпруга ми, моите първи дегустатори, които не пестят както похвали, така и критики. Истински се гордея с дъщеря ми, колкото и да звучи банално, защото сигурно всеки родител отговаря така. Иначе, в различни моменти се гордея с различни, малки, неща, които са ме карали да се чувствам, че се справям добре – със семейството, с работата, дори с блога.
Имам и гафове, или по-точно не добре подбрани и/или изпълнени рецепти. Сещам се как преди около година си бях харесала една холандска рецепта за пай с пиле, като освен тестото за пая и пилето рецептата изискваше и телешки кюфтенца, свински наденички, гъби кладница, сърцевини от артишок, яйца, сметана, да не говорим за подправките. След като три дни събирах продуктите, накрая се получи нещо толкова сухо, че трудно се преглъщаше, а като си помислих и за цената на продуктите, направо още повече ми пресядаше хапката. Гледах го този пай, гледах, извадих пилешкото месо, кюфтенцата и наденичките от пая и забърках една яхнийка тип фрикасе, която стана чудна. Но още не мога да прежаля как съсипах бурканче с мариновани сърцевини от артишок!
Любимо ми е да приготвям някоя от френските яхнии, петел с вино или говеждо по бургундски, които, макар да отнемат ужасно много време, всъщност не са сложни за изпълнение. Харесва ми да приготвям такива ястия, с множество стъпки, следващи една след друга, докато се получи готов продукт. Като да редиш пъзел от хиляда части - първоначално ти се струва доста сложно, но ако си подредиш частите, отделиш ъгълчетата, после тези с по една крайна стена, след това останалите части ги групираш по цветове, всъщност е лесно и много увличащо и не искаш да спреш докато не поставиш и последната част от пъзела. С готвенето е същото - намираш продуктите, подготвяш ги (измерваш, почистваш, нарязваш), след това започваш да ги съединяваш едни с други на групички, след това свързваш отделните групи, докато дойде моментът с листенцето магданоз, например. Споделям рецептата за Говеждо по бургундски или казано на френски Boeuf Bourguignon.
Необходими продукти за 6 порции:
Начин на приготвяне:
публикация от 29.03.2018
Блогът се индексира в Блоговодител от 26.01.2016. Вижте в Блоговодител рецептите от блога На вкусен път с Татяна на Татяна Димитрова
« Обратно към всички публикации