годишни награди за кулинарни блогове

Казвам се Даниела. Живея в София. По образование съм филолог и работя като ръководител екип в международна компания. Второто ми хоби, което напоследък взе да става все по-сериозно, възникна покрай блога и то е фотографията.

Когато се събрахме да живеем с мъжа ми, изведнъж в мен се появи голямо желание да творя в кухнята. Аз и преди това обичах да готвя, но дотогава животът ми беше фокусиран основно извън дома: кариера и социални контакти.

В търсене на рецепти из интернет изведнъж установих, че съществува феноменът "Кулинарен блог" и се замислих, че ако и аз си направя такъв, бих могла да споделям експериментите си в кухнята и с други хора. Понеже съм човек на действието, не му мислих много и без да се усетя и аз си направих блог. Даже не знам как изобщо ми хрумна това име!

Като малка най-много обичах да наблюдавам мама и баба докато правеха сладкиши. Баба ме научи да правя кекс с лимонада. Тя беше много добра готвачка, каквато е и майка ми, но и двете никога не са били особено запалени в сладкарството.

Имам спомен, че на около 14 години направих сама палачинки, а скоро след това се специализирах в приготвянето на кексове и сладкиши.

Много хора са ме учили да готвя: майка ми и баба ми на първо място, но също и мъжът ми, колкото и странно да звучи. Той донякъде е по-добър готвач от мен, когато става въпрос за вечеря и обяд. Просто покрай сладкишите някак губя интерес да готвя манджи. Сладкарството е голямата ми страст от дете и на него съм се учила съвсем сама от блогове, видеа и готварски книги.

Много бих се радвала, ако чрез блога ми и аз съм научила някого да приготвя сладкиши. Сред хората около мен почти няма никой, който да иска да се научи да правят торти - все им се струват сложни. Но истината е, че има и много лесни рецепти за сладкиши и точно такива се стремя да публикувам в моя блог.

Чрез блога си давам израз на моята креативност, а и ми помага да я развивам. Той е и моето убежище от ежедневния стрес. Освен това чрез блога придобих нови умения и знания: фотография, уеб дизайн, поддръжка на сайт, и не на последно място упражнявам се да превеждам, тъй като блогът ми е двуезичен.

При избора на рецептите се водя от настроенията си и моментните си хрумвания. Винаги експериментирам, дори когато адаптирам чужди рецепти.

Несъмнено едни от най.запомнящите се моменти в живота ми на блогър бяха номинациите на Блоговодител. За мен е истинска гордост, че блогът ми е оценен толкова високо! Други прекрасни моменти са, когато читател се похвали с успех с моя рецепта! Радвам се като малко дете всеки път, когато някой ми сподели, че е направил даден сладкиш от блога и гостите му са били очаровани.

Сладко или солено: със сигурност сладко.

На кокал или с корен: не съм вегетарианка, но предпочитам с корен.

Естетиката на храната е много важна за мен. Това е една от причините да се прехласвам по сладкишите - те освен вкусни, обикновено са и красиви. Но е особено разочароващо да си поръчаш десерт в ресторант, да ти поднесат нещо с прекрасен вид, а се окаже безвкусно. Така че все пак храната трябва на първо място да е вкусна.

Успешната комбинация от вкусове за мен е ключът към хубавата храна. Естетиката е вторият важен елемент. А най-вкусна е храната, когато е споделена с любими хора.

Ако публикувам кулинарна книга, тя ще е посветена на моята покойна баба, с чиито готварски книги и списания съм отраснала.

Има много неща, с които се гордея: със семейството ми, с блога ми, с професионални постижения. Гордея се дори с приятелите си и това, че винаги можем да разчитаме едни на други, дори да не се чуваме с месеци.

Гафовете ми в кухнята не са много, но запомнящи се :) Най-големият, според мен, беше когато напълних перфектно изпечени френски макарони с горещ крем нишесте. Изобщо не помислих, че това ще им се отрази пагубно. Наредих ги кротко в една кутия, и ги сложих в хладилника. На другата сутрин ги намерих почти напълно разтворени. Кремът се беше стегнал и междувременно ги беше овлажнил до степен на разтопяване. Бях толкова потресена, че ги изхвърлих директно в кофата. Мина ми през ума да ги изгреба с лъжица, но това ми се стори кощунство. Мисля, че дори пророних 1-2 сълзи и изрекох неща от типа на "Никога вече френски макарони!". Сега обче се сещам за тази случка със смях.

Първият ми гаф беше, когато бях на 15 години. Исках да направя за рождения ден на майка ми знаменития тогава сладкиш "Фъч". Само че сложих много малко сода за хляб и той стана като подметка. Много страдах, а мама ми обясни спокойно защо се е случило това и каза, че не трябва да се обезкуражавам, защото всяка домакиня има гафове и със сигурност и в бъдеще ще имам други, както тя е имала и не само тя. Много съм й благодарна за това, защото благодарение на подкрепата й никога не ме е било страх да експериментирам.

Гордея се с повечето рецепти, които лично аз съм измислила. Една такава рецепта е Лешниковата торта с крем страчатела и сушени боровинки. Мисля, че си заслужава да я опитате и Ви гарантирам, че не е толкова трудна, колкото си мислите :)

Блогът на Даниела Ламбова Dani's Cookings е номиниран в конкурса Годишни награди за кулинарни блогове 2017 в следните категории:

• С аромат на ванилия - Най-добър блог с печива и десерти;
• Сладко удоволствие - Най-добър блог с рецепти за торти;
• Визуално пиршество - Блог с най-добро визуално представяне на рецептите (food styling);

Блогът се индексира в Блоговодител от 21.07.2016. Вижте в Блоговодител рецептите от блога Dani's Cookings на Даниела Ламбова

« Обратно към всички публикации