годишни награди за кулинарни блогове

Казвам се Таня Донева и съм от София. По професия съм банкер, нещо което няма общо с вкусното ми хоби :). Мога да кажа, че хобито ми обаче е един чудесен баланс на останалата част от живота ми. Аз съм безвъзвратно влюбена в кулинарията и, въпреки че ако погледнете блога ми, ще откриете повече сладки и тестени изделия, които са ми слабост, обожавам да готвя и всичко останало. Обичам да обикалям света, когато съм в кухнята и го правя смело, дръзко и вкусно :). Обичам да чета и да пътешествам и си мечтая и пожелавам повече свободно време, за да ми стига за всичко, което обичам да правя.

Приготвянето на храна е част от мен, като онова, без което човек не може, за да се чувства цял, себе си и на мястото си в зоната си на комфорт :) Експериментирам смело, защото не мога да се нарека традиционалист по отношение на вкусовете и готвенето. Дори бих казала, че всеки път се предизвиквам и се надграждам, с всяка следваща рецепта, която приготвям. Цвета, формата, аромата, вида - обичам всичко в храната и всичко ме впечатлява. Обичам да опитвам различни вкусове и често го правя.

На 17 февруари се навършиха 5 години от създаването на блога ми. Доста време преди да се реша да започна да вписвам рецептите си в него, споделях в социалната мрежа снимки на нещата, които приготвях и много мои приятели и познати, започнаха да проявяват интерес към някои от рецептите. Тогава моят син и една добра приятелка ми дадоха кураж и създадох блога, а името си дойде с него. Искаше ми се всичко, което изпитвам към храната и приготвянето й, да бъде събрано и в името му, така че с радост мога да кажа, че нищо не се е променило от началото до сега, дори се засилва с времето и до днес това е любимото ми хоби, с което се занимавам с голяма страст и влагам цялата си любов!

Мисля, че ще се съгласите с мен, че за по-голямата част от хората, онези вкусни спомени от детството ни, за това как баба ми сядаше на пода в къщата на село и слагаше кръг (специално изработена кръгла дъска за точене и месене) на краката си почти минути след пристигането ни и започваше да точи баница, се върнаха след като бях пораснала доста и баба ми вече я нямаше! Добре, че ме учеше да точа тогава, колкото и да се противях. В днешни дни се доусъвършенствах и вече умея, което е добре, поне за моите деца и внуци, защото се съмнявам да го предам на някого, не за друго, а защото никой не е изявил желание до момента :) Не бих казала както повечето кулинари, че любовта ми и приготвянето на храна датират от детството. Да, давам си сметка, че малко късно открих любовта към кулинарията, защото бях доста пораснала, когато ми се наложи да живея далеч от маминия дом и разбрах, че нищичко не знам и трябва сериозно да поработя над това. А по-засиления интерес мисля че се появи, когото родих сина ми и имах повече време да експериментирам. Честно казано, с порастването му ми се наложи да опитвам много неща, защото беше изключително злояд и, както повечето майки на такива деца ще ме подкрепят, в моментите, в които детето не иска да яде, сме способни да приготвим по три, четири, пет различни неща с надеждата, че ще сложи поне залък в устата си :) Точно тогава открих, че ми се получава доста добре и винаги още от началото се стараех всеки детайл и всяко нещо да си е точно на мястото. Тогава си спомням, че доста успешно украсявах чиниите с привлекателни картинки от храната с надеждата, че злоядото човече, ще опита от любопитство :)

Воденето на кулинарен блог ми дава ми удоволствие и релакс. Приготвянето на храна и споделянето й е нещо, без което мисля, че не мога и не искам да се лишавам от това, поне на този етап от живота си. Както обичам да казвам, нищо не е на всяка цена, но докато човек се чувства удовлетворен и щастлив, от това което прави, The Show Must Go On!

Уча се да готвя от всеки, който усетя, че мога да склоня да сподели с мен нещо ново и различно. Любопитна съм по природа, което е добре, когато искаш да учиш. Последната ми много сладка среща и разговор бяха с един майстор пицар с медали, който сподели с мен, че се е учил в Италия и няколко тайни за приготвяне на тестото за пици, на тесто с квас и приготвяне на най-вкусния артишок, който не е типичен за нашите географски ширини, но съм сигурна, че всеки който го опита приготвен така, би го оценил високо. Обичам да гледам кулинарни предавания, обичам да чета кулинарни книги и получавам вдъхновение от всичко чуто, видяно и фантазирано! Обичам да се уча и винаги намирам начини. По същия начин обичам и да споделям знания и си мечтая да имам някой ден снаха и внуци, които да имат желание да им предам това, което знам, и да оставя блога си в тяхно наследство :) А до тогава се надявам да успея да приготвя поне една малка част от всичко, което съм планувала :)

Несъмнено върховете в кулинарният ми път до момента са наградите, които получих от Блоговодител през изминалите три години и съвместната ми книга с Люси Евтимова, която направихме за и с продуктите на София Мел. Във всяка от рецептите, които приготвих специално за книгата, оставих част от себе си. Вложих много старание и любов. Надявам се искрено, че това няма да е последната ми книга и със сигурност имам още много какво да дам на хората, които четат блога ми и харесват работата ми. В моята кулинарна книга бих събрала любимите си рецепти, които съм сигурна, че всеки би опитал и биха намерили място на всяка трапеза във всеки дом.

Не бих могла да кажа кое е любимото ми ястие, защото са много и непрекъснато се променят, но със сигурност не бих заменила с нищо една семпло приготвена прясна риба с гарнитура от печени кореноплодни и свежа салата с чаша хубаво вино.

Истински се гордея с моя син, които е един невероятен младеж! Много разумен, любящ, подкрепящ ме във всичко и моят най-добър приятел! Също така се гордея и с родителите ми и шепата истински приятели, които имам, които вярват в мен и мога да разчитам на тях безусловно.

Ако някой каже, че няма гафове, ще излъже :) Сега се сещам за един невероятно вкусен боб, който трябваше да приготвя за мои приятели, които си го бяха поръчали, но така го изгорих, че отиде на боклука заедно с тавата, а аромата на изгоряло се усещаше със седмици вкъщи. В крайна сметка, гостите ми ядоха спагети с домашно консервиран доматен сос, запържени в масло гъби и пармезан, които бяха доста вкусни, но още ми припомнят за вкусния печен боб, който още чакат да им приготвя :)

Много се гордея с моите торти, които са ми слабост, с всичките, но ще споделя рецептата за любимата ми торта Тирамису. Всеки който ме познава, знае за моята пристрастеност към този десерт, а това е най-доброто Тирамису от палачинки.

Блогът на Таня Донева Вкусното ми Хоби със Страст и Любов е номиниран в конкурса Годишни награди за кулинарни блогове 2017 в следните категории:

• Топло от фурната - Най-добър блог за пити, погачи, тутманици и баници;
• С аромат на ванилия - Най-добър блог с печива и десерти;
• Крилце или кълка - Най-добър блог с рецепти с месо и дивеч;
• Бързо и вкусно - Най-добър блог с практични ежедневни рецепти за цялото семейство;
• Сладко удоволствие - Най-добър блог с рецепти за торти;
• Визуално пиршество - Блог с най-добро визуално представяне на рецептите (food styling);

Блогът се индексира в Блоговодител от 04.04.2014. Вижте в Блоговодител рецептите от блога Вкусното ми Хоби със Страст и Любов на Таня Донева

« Обратно към всички публикации