Казвам се Пепа Стоева. По професия икономист; сега работя като бирник :) и живея в Стара Загора. Не точно хоби, но обичам да разглеждам забележителностите – както природни, така и исторически. Повече в България, по-малко в Европа. Прехласвам се по пещери и крепости; по скали с извънземни форми и градове с вековни руини.
Преди да започна да пиша блога, имах собствени теми с любими рецепти в голям български кулинарен форум от времето, когато блоговете не бяха познати в България. Много от близките ми се объркваха в необятния форум и на шега си създадох блога за по-лесно намиране на рецептите ми. По същото време синът ми - студент в София, предпочиташе да си приготвя сам вечерята, заради което направих категорията „Учим се да готвим“ с лесни, много подробно обяснени и достъпни рецепти. По-късно се оказа добре попълнена база с рецепти и за дъщеря ми.
Първото си ястие сготвих около първи клас :) яйце на вестник. Традициите не са това, което бяха! Когато бях малка, в семейството ми се хапваше месо 1-2 пъти в седмицата. Когато се омъжих, съпругът ми донесе своята традиция – на обяд и вечеря месо, а сутрин – топла чорба, или супа. Когато поотраснаха децата - слава богу и тази традиция отмина – едното много злоядо, другото обичащо всякаква храна – те искаха по-разнообразна от обичайната – месо с картофи, месо с ориз и печено месо. На пазара вече имаше и много нови продукти, зеленчуци и плодове ; лично мое желание да ги опитвам и доволни и щастливи дегустатори покрай мен.
Научих се да готвя от баба и мама. Баба готвеше традиционните български ястия за нашия край, а мама ме научи да правя първите десерти и сладкиши – няма да забравя колко смешно ми беше приготвянето на Бине суфле – първия десерт по книга :)
А аз уча моите момичета – с блога им е лесно, имат и нагледен материал :) най-малкото трябва да постигнат крайния резултат. Радвам се, че и техните половинки се включват в готвенето, за разлика от съпруга ми, за който приготвянето на храна се изразява в уважението да седнеш първи на масата. И в най-вътрешния край.
Да съдзавам кулинарен блог ми дава усещането, че помагам някому. Да разнообрази менюто; да открие как да изпече крехко и сочно парчето месо; да разбере, че дори месоядните обичат безмесни ястия; да открие своя най-шоколадов вкус. Дори за едната манджа да сготви. Няма да забравя как се опитвах безуспешно 15 години да направя яхнията с пиле на свеки. Когато човек е свикнал да прави нещо, за него е простичко – „сложиш това, това… ври…“ ама не. Тайната се оказа в тихото и кротко готвене на яхнията през цялото време. В такива моменти си казвам, че обясненията в рецептите (понякога като за малоумни, както дъщеря ми се шегува) са много важни за крайния резултат.
Рецептите, които ще публикувам, избирам съвсем егоистично – според личните ми предпочитания. Искам да опитам нов продукт, или вкус – правя го. Ако ми харесва – споделям го. Споделям рецепти, които съм научила от баба, мама и свеки, защото си мисля, че са вкусни и искам да ги споделя с хората. Искам да зарадвам някой от близките ми с храна, или сладкиш, които харесват навън (в заведение) – опитвам, експериментирам и когато постигна очаквания резултат – публикувам.
Най-запомнящи от живота ми като кулинарен блогър са приятелите, които намерих покрай него и моментите, в които се срещам на живо с хора, които споделят от коя рецепта са много доволни и при коя не им са се получили нещата. А най-веселият момент бе на морето, когато за час време ми се обадиха 3 дами с въпроси за рецепти – май в този момент съпругът ми проумя, че всъщност блогът ми е сериозно нещо :)
Сладко или солено: И двете. На кокал или с корен? На кокал, разбира се!
В ястията ме привличат продуктите и случката. Най-шоколадовата торта (първия от десетки пъти правена) ще остане в спомена ми като сладкиша, до който Мише беше седнал с лъжица и кофичка мляко да закусва. А това беше изпечения блат за 18-я рожден ден на дъщеря ни!
За мен радостта от храната е в това да знам, че се храним с качествени продукти; да се събираме заедно около масата и в оценката от дегустаторите ми :)
Ако публикувам кулинарна книга, тя ще е посветена на децата ми, разбира се. И на двама много близки приятели, които за съжаление не са вече между живите, но от които съм научила много неща за кулинарията.
Истински се гордея с децата си (знам, че се повтарям)! Горда съм, че са добри, работливи и възпитани хора. И с блога си се гордея, но той е на второ място. А на трето място - със съпруга ми, който понякога търпеливо чака да приключа фотосесията с някоя чиния.
Имам много гафове в кухнята. Обикновено готвени дълго време: зеле, печено цяла родителска среща; варени крачета за чорба цяла нощ до силна карамелизация, разбирайте овъгляване :) шоколадови купи от балони, шоколадът от които събирахме една седмица от мебелите; разбиване на белтъци със сол, вместо с пудра захар. А, да: и да знаете, че миризмата на печените 6 часа варени яйца се усеща поне 10 дни.
Ястието, с което най-много се гордея е най-вкусният печен заек. И бисквитената торта с маскарпоне, но нея съм я правила импровизация от такава в заведение, където определено маскарпонето беше пропуснато.
Необходими продукти:
Начин на приготвяне:
*Салвията придава приятно тръпчив вкус. Преди съм правила подобен заек с розмарин, който е не по-малко силен, но със салвия ни харесва много повече. Подправките могат да бъдат по вкус, но аз препоръчвам да опитате със салвия :)
**Замазката пази месото от изсушаване, докато се пече и то остава сочно.
публикация от 08.03.2018
Блогът се индексира в Блоговодител от 12.02.2011. Вижте в Блоговодител рецептите от блога Храна за мойте канибали на Пепа Стоева
« Обратно към всички публикации