годишни награди за кулинарни блогове

Казвам се Мария Пепелджийска – живея в София, по образование съм икономист, но по душа и природа съм лакомник за шарени преживявания. Затова и моето най-сладко хоби е ЖИВОТА! Много обичам да папкам и съответно да готвя, пристрастена съм силно към пътешествия по света и у нас, обожавам да бродя по непознати чукари и прашни друмища, да покорявам планински върхове със ски или с раница на гърба, да тропам народни танци, да се "приземявам" с йога, да градинарствам чат-пат... май стана цяла колекция от хобита и интереси!

Доста е пресилено да нарека моя блог кулинарен, щото всички знаят че е тюрлю-гювеч от пътеписи, рецепти и разни такива сладки и цветни благини от живота... Но все пак всичко тръгна от един кулинарен форум, там се запознах с емблематичната в тези среди Йоли, а също и с Пепчо, с Диана, с Илиана – всичките днес изявени кулинарни блогърки. Аз пък си записвах някои от моите експерименти в кухнята, и реших че няма да е лошо да си имам един електронен бележник с рецепти, вместо хвърчащи листчета.

Както казах вече, освен че обичам много да ям и да готвя, обичам и да пътувам, и всеки път се връщах у дома "преливаща" от снимки, и ми се искаше да "облека" тези снимки с думи, да ги сложа някъде за спомен на цялата наша сговорна дружина от приятели, с които пътуваме. Тогава съпругът ми рече – "Абе знаеш ли, че има една платформа Блогър... " И така започнах да "консервирам" нашите спомени, да записвам разни рецепти и да складирам всичко в блога. Мислех си да е като дневниче, тайно лично складче... но то скрито-покрито няма в широкия виртуален свят, и много бързо бях "разкрита"... и така почти 10 години.

Най-живата картинка за кулинарните традиции на моя род е коленето на прасе зимъска в къщата на дядо ми и вуйчо ми. Наставаше титаничен родови гуляй с печени касапски мезета на жарава, уникално вкусен бахур, пърлена кожичка, огромна тава с кисело зеле и осмянка, гозба с черен дроб и сушени сини сливи. Виното се пиеше от бакъри, а за финал винаги приключвахме с игрива тракийска ръченица. Понякога отнякъде проплакваше гайда...

Аз бях много злоядо дете, още по-злояда девойка, макар дори и на мен да ми звучи невероятно. А на 18 години всяка девойка и добре да живее, пораства и се озовава в Студентски град в една соц гастрономическа пустош и студентски столове на всяка крачка из София, в които аз обаче не желаех да стъпя. Всички пари, които ми пращаше мама профуквах за парцалки и с мои приятелки си купувахме варени свински уши от супера връз 60 стотинки килото и така преживявахме. И някъде във 2ри курс вече ми дойде до гуша от глад и мизерия, и сготвих сарми, после кюфтета, картофена яхния... и се отпочна едно наваксване на туй що бях пропуснала като малка да изям в кулинарното царство-господарство. Нооо, свинските уши и до днес са ми любими... Мама, милата, все ме гълчеше – "Ако съм знаела какво добро прасе ще станеш, да не бях изревала толкоз сълзи от страх, че ще умреш от глад".

В студентското общежитие имаше пъстра палитра от младежи от цял свят, които понякога ни канеха на вечеря с техни национални храни. Така се запознах с конгоанската полусурова кокошка и кубинския пържен микс от боб, с перуанското севиче, с гръцките сладки, с мароканските компилации между месо, ядки и сушени плодове, с немските вурстчета, с унгарския гулаш и руските пелмени. И за пръв път светът се отвори пред мен със своите аромати и вкусове... и бях запленена!

Май съм самоука в кулинарното! Не съм живяла при баба, въртяща черпака по цял ден. Но от двете ми баби съм наследила умението да правя невероятни тракийски катми. Попивах туй-онуй от мама, леля, свекърва ми, и до днес готвя някои техни уникални гозби, които ми носят сантимент. Като че ли най-много неща съм научила от свекърва ми, която беше перфектна домакиня, а аз явно вече съм била узряла тъй да се каже, за да попивам знания и опит. Преди много години, на Бъдни вечер, няколко месеца преди да се спомине много млада, свекърва ми ме научи да правя нейната изкусително красива и вкусна питка. А после свекър ми ни завеща нейната тетрадка с рецепти, която и до днес ползвам с радост.

Кого научих ли? Ами все се надявам да съм дала някаква кулинарна култура на двете ми дъщери. Като заминаха да учат едната в Лондон, другата в Мюнхен, две малко по-скучни кулинарни пространства, и с приятели се майтапехме как аджеба ще се справят там моите гурме-дъщери... Справиха се, попиха от култури на много народи, станаха гражданки на света, имат модерен усет, умения и познания, а понякога дори се съветвам с тях. Преди години, голямата ми дъщеря беше на едногодишен стаж в Цюрих в архитектурно студио с много изявен усет към вкусната храна. И на изпроводяк моята Станимира им направи балканска 5-степенна вечеря, и това за около 20 колеги. Държахме "гореща" връзка през целия ден и давах насоки /тоя дето е измислил скайпа трябва да го канонизират за светец!/,всичко се получи фамозно и вечерята си беше направо фурор! А малката ми дъщеря Елена, която учи медицина в Мюнхен, още първата година организира и осъществи с помощта на други българи, презентация за България – кратко видео с история и забележителности, храна – баница, шопска салата, таратор и боб, и уоркшоп на право хоро... това всичкото за 70 души интернешънъл нейни състуденти. Та след тези две аз-съм-българче случки, съм ги признала моите щерки за сериозна конкуренция в кухнята, а и по-куражлийки са от мен със сигурност! Е, съпруга ми не успях нищо да науча – така и си остана неук, но виден столичен дегустатор и страстен консуматор!

За мен воденето на кулинарен блог е забавление и отмора, понякога писането ми действа като медитация, като катарзис... Най-хубавите пътеписи и рецепти с биография съм написала точно в трудни моменти, психотерапевтирала съм се значи чрез писането.

Много, много интересни случки имам, и много мили писма получавам непрекъснато! Много пъти съм изпадала в мили и забавни ситуации, разпознавайки ме по разни места.

Ето един пресен пример – една сутрин рано отивам в Токуда за един преглед, вися пред кабинета и получавам лично съобщение на страницата на блога във ФБ, което гласи – "Скъпа Пепеляшке, теб ли видях сутринта в асансьора в Токуда? Да не си болничка? Аз съм ти голям почитател, чета всичко по няколко пъти, пробвам рецептите и пътуваме все по твоите маршрути. А съм тук за една малка кожна интервенция, вече приключих, стискам ти палци и при теб всичко да мине добре!"... Е, щях да падна, ама пък ми стана едно топло на душата и, разбира, се всичко с прегледа беше наред, все пак си имах изпратената позитивна енергия!

Друг случай – Преди години получавам имейл, ама много мил имейл, от една журналистка, която била впечатлена от моите пътеписи, покани ме да се запознаем на кафе, оказа се че сме от една порода – тя е грамадански пътешественик, но и страшен кулинар, и... станахме семейни приятели и вече май минаха в шеги и закачки 7-8 години от оня пръв имейл. А колко пищни трапези сме споделили с тях...

А, и как да забравя тия двамцата блоговодители – Илиян и Иво, които чак на летището ми донесоха статуетката награда преди две години и ми взеха интервю, беше голяма емоция и признание за моята колеблива блогърска "кариера"!

Моят блог е своеобразна шарена черга от случките на моя живот... Почти всяка рецепта има своя история или биография, свързана с пътуване по чужди земи, със сантимент от детството, с приятелска софра, или пък е толкова любима за мен и моето семейство, че искам да я "завещая" на децата си...

Сладко или солено? Солено, разбира се. Ако на една маса има впечатляваща шоколадова торта и сарми с кисело зеле, подозирам че ще избера сармите. Но много обичам и комбинацията между солено и сладко.

На кокал или с корен? Ох, тук се затруднявам, защото обичам месото да е "бракосъчетано" със завидни количества зеленчуци под всякакви форми.

Когато пътувам, аз буквално искам да изям света – оправдавам се, че е за да опозная и изследвам хората чрез техните кулинарни навици и традиции! Обичам да попивам уханията на пазарите – на дъхави билки и екзотични подправки, на хрупкави кроасани, на весела рибена чорбица, на печена шунка и хмел. Друг път мирисът е на френски парфюми и шик, на богове и демони, на древни цивилизации, на шоколад и лукс... Обожавам ароматите на улиците, когато изневиделица "разцъфти" мирисът на домашна яхния, на селски хляб и доматена салца, мирисът на розмарин и мента, на октопод и узо, на вино и любов... Ей тези усещания искам после да пресъздам чрез ястия от тези места. И често успявам...

Най-любими са ми ароматите на Истанбул... този град ухае изкусително! А само да затворя очи и мога да се потопя в уханията на Мароко... Айде, отплеснах се!

Та, по въпроса... Последно време се впечатлявам много и от естетиката в чинията, вече сме преситени от какви ли не храни, но една чиния като произведение на изкуството ме затрогва - харесва ми да се храня първо с очи... Но все пак, когато говорим за храна – вкусът е от най-голямо значение, той стои над всичко.

Радостта от храната за мен е в споделянето... Често приготвям у дома тематични кулинарни пътешествия за приятели – подбора на менюто, суетнята в кухнята, аранжирането на масата ми е страст, еуфорията, която поражда хубавата храна, пламъчето благодарност в очите - това за мен е истински празник!

Ако публикувам кулинарна книга?... Знам ли... що пък трябва да е посветена на някого?! Клише – сигурно на семейството.

Май моята най-добра визитка са моите две дъщери, те са моята радост, гордост и утеха! И най-красивото ми творение... !

Много съм горда и с многото и верни приятели, които имам. На които мога винаги да разчитам и за подкрепа, и за палава случка, и с които имам най-голямото богатство - страхотни спомени от един много динамичен живот.

Имам и гафове, разбира се! Този гаф се случи отдавна, когато рокендрола беше още млад, ние с мойто либе – също... бяхме още гаджета и празнувахме сами в моята квартира Нова година. И аз ще го шашкам с моите вкусни сарми с кисело зеле... Да, ама не... захласнахме се ние в "празнуване" и по едно време от кухнята се разстилат едни черни кълбета и пъплят на талази към нас. Само ако някога сте загаряли кисело зеле в тенджера, може да разберете за какво става въпрос - миризмата е зловонна, а тенджерата се изхвърля барабар със съдържимото, защото няма измиване... Така и си останахме гладни навръх Нова година, защото това щеше да е единственото ни празнично блюдо, но пък го обърнахме на майтап и се смяхме до захлас! Добре че след 12 часа бяхме канени при приятели, та там похапнахме - те бяха вече женени и не си бяха загорили сармите. Ама съпруга ми как се ожени за такава "Загори-тенджера" кат мен, още се чудя...

Ястието, с което най-много се гордея, не звучи много изтънчено, но ако е сготвено добре е просто грандиозно. С диво изобилие от мускусни ухания, с остри нотки на карамфил и чесън, една чувствена симфония от вкусове и аромати, изригващи в чинията... !

Блогът на Мария Пепелджийска Цветно..... с Пепеляшка е номиниран в конкурса Годишни награди за кулинарни блогове 2017 в категория Кулинарни пътешествия - Най-добър блог, съчетаващ кулинарни рецепти и пътеписи

Блогът се индексира в Блоговодител от 06.01.2010. Вижте в Блоговодител рецептите от блога Цветно..... с Пепеляшка на Мария Пепелджийска

« Обратно към всички публикации