Здравейте, казвам се Жана. На 43 съм и живея в София. Последните години работех като редактор на телевизионни предавания – 5 години в "Кухнята на Звездев", няколко сезона в "Биг Брадър" и други. През януари 2017-а със съпруга ми наехме една къща в центъра на София, по която въздишахме години наред и я направихме ресторант "Френдли Беър". Отворихме заведението юли миналата година. Слава богу, успявам да съчетавам работата си в ресторанта с воденето на блог. Дори се получи и по-добре, защото досега основно дъщеря ми и съпругът ми опитваха нещата, които правя (понякога това им идва нанагорно), а сега те са поръчвани и от нашите клиенти.
Освен блогът, имам и друго хоби – снимам графити. С радост установявам, че напоследък хората проявяват все по-голямо уважение към това изкуство и истински красивите графити стоят непокътнати на някои места и с години.
Направих блога си Миш-маш преди 3 години. Общо взето всичко стана постепенно – първо си снимах ястията и ги пращах на приятелки, основно да се хваля и да ги дразня, хахаха, после почнах да им пращам рецептите. След като въпросите "Защо не си направиш блог?" започнаха да зачестяват, се замислих и след 1-годишно мислене взех, че го направих. В началото приготвях рецепти само от български блогове, основно от тези на Йоли, Люси и Ани Шакарян, така че може да се каже, че те са ме вдъхновили.
Тъй като станах майка на доста ранна възраст (на 20 години), се научих да готвя по неволя. В началото смятах, че готвенето на основно ястие представлява следното – режеш всички зеленчуци, слагаш ги наведнъж, наливаш вода догоре и вариш. След известно време ми стана значително по-интересно приготвянето на ястия и започнах да тествам уменията си. Приготвях страхотни буламачи, които не знам как моите приятелки са яли, но важното е, че оживяха. Засега не съм научила някой на кой знае какво в кухнята, защото съм от тези, които окупират кухнята и не допускат узурпатори в нея. Но се боря с това и се опитвам да го променя в себе си (не особено успешно засега).
Избирам рецептите, които да представя с много ровене по различни сайтове. Имам запаметени хиляди рецепти и след всяко запомняне си казвам: "Само един живот няма да ми стигне, за да наготвя всичко, което искам!" Като цяло ме грабва снимката. Най-трудно избирам вегетарианска рецепта, докато от визията на месо ми се прияжда по всяко време.
За мен вкусната храна е радост и любов. Колкото повече готвя, толкова по-претенциозна ставам към храната, която консумирам (повече като вкус, отколкото като качество). И определено мога да кажа, че вкусната храна може да направи човек толкова щастлив, колкото и любовта към нещо друго – музика, книга, човек. Разбира се, тази любов е по-краткотрайна от останалите, но това не я прави по-малко любов.
Сладко или солено: солено и морско.
На кокал или с корен: категорично залагам на кокала.
Ако публикувам кулинарна книга, тя ще е посветена на дъщеря ми и съпруга ми, които ядат по-голяма част от нещата, които приготвям. Отстрани може да изглежда много добра оферта да живееш с кулинарен блогър, но това не винаги е така. Представете си как ми се появява желание да правя питка и започвам да я меся, без да има значение дали на някой му се яде, или не. И след това този "някой" я яде, "за да не се хвърля" и не е лесно...
Гордостта не е от качествата, които са най-ярки в мен, но се гордея с това, че със съпруга ми успяхме да направим заведение, в което много хора намират уют и се връщат отново и отново.
Има някои рецепти, които много ми се опират дори след третия опит. Без да се имам за кулинарен факир, определено повечето неща ми се получават, но и досега не мога да правя палачинки и омлет. И в двата случая стигам до бъркани яйца. Също така до този момент не мога да правя нищо с желатин – с този продукт определено не сме в добри отношения, което не ми пречи периодично да проверявам дали това все още е така. Е, все още е така.
Ще Ви споделя едно мое много любимо ястие, което често приготвям.
Необходими продукти:
Начин на приготвяне:
публикация от 11.03.2018
Блогът се индексира в Блоговодител от 29.12.2016. Вижте в Блоговодител рецептите от блога Mish-Mash на Жана Душкова-Васева
« Обратно към всички публикации