годишни награди за кулинарни блогове

Казвам се Виктория Вецева и съм автор на блога Good to the last drop. Живея и работя в столицата. Работя като търговец в международна компания - лидер на пазара на ИТ продукти и офис консумативи. Наистина много харесвам работата си, тъй като е динамична и имам възможност да контактувам с много и различни хора. Много обичам природата, животните и всичко свързано с тях. Мога денонощно да гледам документални и филми с научна тематика. Пътуването ми носи особено удоволствие. Покрай воденето на блога започнах сериозно да се интересувам от фотография и смело мога да кажа, че това е второто ми сериозно хоби. Обожавам да снимам!

Блога създадох в далечната 2008 година, тогава осъзнах, че гледам повече кулинарни предавания, отколкото филми :) Дълго време се чудех какво име да избера, исках да е различно. Повече от седмица не можех да измисля име за блога, докато един ден в книга попаднах на Good to the last drop - рекламен слоган за кафе. Тези думи изрекъл Теодор Рузвелт, когато опитал въпросното кафе.

Пораснах в кухнята на моята майка и двете ми баби. От всяка една се носеха вълшебни аромати. Винаги празнувахме заедно, цялото семейство. Събирахме се на големи трапези и винаги имаше много вкусна храна. Празниците са вълшебство в живота на хората, когато празнуваме се зареждаме с положителни емоции и красота. Празниците ни свързват и сплотяват, подобряват отношенията ни. Мисля, че времето прекарано със семейството е много важно. Времето си върви и нещата се променят, но традициите и спомените остават. Спомените от моето детство са ми много скъпи. Не се сещам какво е първото ястие, което съм сготвила, нито на каква възраст съм била, но помня каква супа Топчета направих преди много години. Беше катастрофа!

Може да прозвучи нескромно, но се научих да готвя сама. Или имаш желание да готвиш, или нямаш. Ако имаш страстта, ако го правиш с любов, можеш да се научиш. Всичко е въпрос на отдаване.

Блогът ми дава на първо място възможност да контактувам с хора, с които споделям общи интереси. С част от тези хора станах много близка. Освен всичко това смятам, че воденето на кулинарен блог отнема доста време. Приготвянето, снимането и споделянето на всяка рецепта съвсем не е лесно, но пък е много забавно.

Никога не публикувам рецепта на всяка цена. Водя се от собствения си вкус, ако съм приготвила нова рецепта, която по една или друга причина не ми е харесала, не я публикувам. Дори да съм снимала ястието, ако не ми е било вкусно, явно нещо му липсва. Идеята ми е да споделям сполучливи рецепти. Ужасно разочароващо е да прекараш часове в кухнята, а накрая ястието да не става за ядене.

Не знам защо, но имам усещане, че най-запомнящите се моменти като кулинарен блогър тепърва предстоят.

Сладко или солено: Определено солено. В блога има повече рецепти за сладки неща, но аз хич не съм любител на сладкото. За сметка на това обожавам почти всичко тестено и солено.

На кокал или с корен: На кокал ми е по-вкусно :)

Безспорно във всяко ястие на първо място е вкусът, след това естетиката. Много държа на красиво поднесената храна. На някого това може да се струва излишна подробност, но за мен е важно. Убедена съм, че човек трябва да се храни с всичките си сетива.

Храната за мен е не само общуване и ритуал, различна култура и акт на творчество, но и интелектуално предизвикателство. Трябва да знаем какво слагаме в чиниите си. Важно е да консумираме прясна, добре приготвена и вкусна храна. Човек изпитва радост от храната, когато тя е вкусна и му носи щастие. Щастието е истинско, само когато е споделено!

Ако един ден имам възможност да напиша собствена книга, ще я посветя на всички хора, които не могат да готвят или се страхуват да експериментират. Бих ги посъветвала да приготвят неща с продукти, които харесват на вкус. Стъпка по стъпка да се научат да съчетават различни вкусове, за да придобият опит и самочувствие. Вярвам, че готвенето е естествено умение, което всеки човек трябва да притежава, за да се грижи за себе си, за своето семейство и приятели.

Майка съм на прекрасно момче, което обичам безкрайно. Да, с него се гордея много. След раждането му животът ми придоби друг смисъл. Дори не искам да си спомням как съм живяла без него.

Разбира се, че имам гафове в кухнята, всяка домакиня е правила такива. Както вече споменах първата супа топчета, която сготвих беше ужасна. Направих огрооомни топчета, които варих много дълго време, в резултат на това зеленчуците се смиха. Получи се някаква зеленчукова каша с кюфтета, и за да не се изложа дадох всички "топчета" на кучето.

Най-много се гордея със солените чийзкейкове, които приготвям, затова ще споделя именно такава рецепта.

Блогът на Виктория Хубаво до последната капка е номиниран в конкурса Годишни награди за кулинарни блогове 2017 в категория Визуално пиршество - Блог с най-добро визуално представяне на рецептите (food styling)

Блогът се индексира в Блоговодител от 24.10.2010. Вижте в Блоговодител рецептите от блога Хубаво до последната капка на Виктория

« Обратно към всички публикации