годишни награди за кулинарни блогове

Приятно ми е, Ваня. Живея в София, а там е и местоработата ми. Работя в сферата на туризма и хотелиерството, макар образованието ми да е свързано със съвсем друго, а именно - история на изкуството. Освен воденото на блог, в свободното си време обичам да се занимавам с много неща, та дори повече отколкото е свободното ми време. Обожавам да чета, да снимам, да кулинарствам, да градинарствам, планинарствам. По-рядко ми се случва да правя картички и какво ли още не, дори се уча да плeта. Общо взето обичам да правя неща с ръцете си.

При мен първо се роди любовта към фотографията. Определено. В последствие с появата на децата, домакинството и ежедневните задължения ми ставаше доста трудно да ставам рано или пък да се прибирам късно, защото съм гонила златния час за красив пейзаж. Така започнах да снимам онова, което бе най-достъпно в онзи момент, а в последствие започнах да записвам и рецептите. В блог, разбира се. Беше нещо като на шега, но в последствие блогът се превърна в голяма част от ежедневието ми.

Най-първото ястие, което съм приготвила и си спомням е сладкиш Негърче от соц. годините. Обожавах го и го приготвях доста често. Не си спомням колко голяма съм била, но пък си спомням как привършвахме поредната тава и почти веднага забърквахме нова смес, а глазурата, ахххх...

Ако трябва да съм честна, съпругът ми ме запали и амбицира да готвя. В последствие започнах да попивам информация, знания и рецепти от къде ли не, от тефтерите на мама, Google, кулинарни блогове, купища книги на кулинарна тематика. Може да се каже, че съм самоука, просто трябваше някой да ми запали фитила. Всъщност надявам се и аз да успея да го запаля на децата си, а също и на читателите на блога.

Воденето на блог ми дава ми почивка от ежедневно-служебните ангажименти в офиса. Освен това, покрай блога се оформиха чудесни познанства и приятелства, както виртуални, така и реални.

Нямам определен принцип на избор на рецепти, по скоро е въпрос на настроение. Приготвям неща които ми се хапват или пък някой у дома е харесал. Може да ме грабне визия, може да е нов продукт, може да бъде рецепта от последната диета или пък най-празничното ястие, което е в главата ми. Напоследък залитам по здравословни неща, но кой знае до кога. Общо взето обичам да експериментирам.

Най-запомнящите се моменти от живота като кулинарен блогър определено са срещите с хора, приятелствата, разговорите.

Сладко или солено? По-скоро солено, слабост ми е, но пък си имам моменти в които бих убила заради едно шоколадово суфле. Добре, че са рядкост.

На кокал или с корен? И двете, но в перфектен баланс.

Най-любими са ми рецептите с история, а ако е мит или легенда - ехеее...

За да носи храната радост, за мен разковничето е в споделянето. Съвкупност от вкусна храна, чаша вино, приятна атмосфера, приятелски разговор, свещи и т.н. Всичко заедно. Тоест, ако хапваш най-прекрасния стек, но няма с кого да го споделиш, то едва ли би бил толкова страхотен.

Ако публикувам кулинарна книга, тя ще е посветена на децата и мъжа ми. Все пак те са най-големите ми дегустатори, а и само като се сетя колко пъти стоически изчакват фотосесиите ми...

Истински се гордея с децата, разбира се. Те са най-голямото богатство.

Имам гафове. За щастие, остават извън кадър. Правила съм хляб без грам сол и мъфини без захар. Няма да забравя как събирах амарант от пода със седмици или пък как загорих едни охлюви. От тогава приключих и с амаранта, и с охлювите.

Ястието, с което най-много се гордея, са експериментите ми по темата чийзкейк и то без печене, а шоколадовият ни е най-любим.

Блогът на Ваня Филипова Culinary with me е номиниран в конкурса Годишни награди за кулинарни блогове 2017 в следните категории:

• Жител на света - Най-добър блог с чуждестранни рецепти;
• Визуално пиршество - Блог с най-добро визуално представяне на рецептите (food styling);

Блогът се индексира в Блоговодител от 15.07.2011. Вижте в Блоговодител рецептите от блога Culinary with me на Ваня Филипова

« Обратно към всички публикации