годишни награди за кулинарни блогове

Казвам се Станка и живея във Варна, но всъщност съм родена и израснала в Нова Загора. Един прекрасен малък град, който много обичам, Мястото, където живеят родителите ми и където намирам спокойствие. По професия съм програмист, а по занимания – мечтател и творец. Творец, който се опитва, чрез храната и снимките да разкаже историята на своя живот, да разкрие своя свят и емоции, да вдъхновява, да показва различната гледна точка, да популяризира позабравени, пренебрегвани и незаслужено загубили своята слава плодове и зеленчуци. Радетел за това да се храним с повече сезонни, локални продукти и, привнасяйки нови храни в менюто си, да не обръщаме гръб на онези, с които са се изхранвали дедите ни.

Реших да си направя кулинарен блог през далечната 2010 година. Нямах представа с какво се захващам и колко важна роля ще има в живота ми. Започнах го като на шега, с мисълта да имам едно малко онлайн местенце, в което да записвам любимите ни рецепти, за да са ми винаги под ръка, когато имам нужда от тях. Постепенно това ми занимание се превърна в неизменна част от моя живот. Започнах да експериментирам все по-смело, няколко пъти промених начина си на хранене, в търсене на по-добро здраве, запалих се по кулинарната фотография и така до наши дни.

Вкъщи, аз, съпруга ми и дъщеря ми, се храним здравословно. Отделям специално внимание на храната – от избора на продукти, до начина на приготвяне, защото поради здравословен проблем не мога да консумирам храни, които съдържат глутен, както и млечни продукти. Старая се да се храним разнообразно, със сезонни продукти и с доказан произход.

Не мога да си спомня възрастта, на която се опитах да сготвя самостоятелно за първи път, но първите ми опити бяха пълен провал. Спомням си за едни оризови кюфтета, със суров ориз, които въобще не ставаха за ядене. Кой да се сети да свари ориза предварително... От същия период се сещам и за едни пържоли, които изпекох с помощта на съседката, както и едни черешови мъфини, рецептата за които бях видяла в популярен ученически вестник. Била съм някъде 7-8 клас.

Научих много и все още продължавам да се уча от баба ми, чието име нося. Готви уникално вкусно, като всяка баба. Доста неща съм научила и сама, с помощта на кулинарни книги, телевизионни предавания и експерименти в кухнята. Баба ме научи да точа и да меся.

Най-голямото ми желание е да предам моите знания и умения на дъщеря ми, която в момента е на 6 години. Включвам я в приготвянето на храната, откакто беше съвсем малка. Много й харесва, дори вече се включва с идеи за комбиниране на продукти. Освен с нея, искам да споделя знанията си и с други деца, за да запаля у тях любовта към храната. Само по този начин, като се научат да готвят, можем да ги научим да разпознават, да ценят и да търсят добрата, истинска храна. В днешния забързан свят, много хора неглижират значимостта на храната, къде от неумение да готвят, къде поради други причини и разчитат на полуфабрикати или храна за дома, купена от някое заведение след работа. Храната е здраве, тя е горивото на нашето тяло и трябва да я избираме разумно. Храната, с която се храним е осъзнат избор и отговорност, на която трябва да научим децата си.

Кулинарният блог за мен е начин на изразяване. Блогът ми дава възможност да творя, да се изразявам, да създавам красота и вкус, да вдъхновявам, да споделям своя опит, да се развивам като личност, да помагам с идеи. Той е олицетворение на вярването ми, че здравословната храна е вкусна, неустоима и лесна за приготвяне. Всеки може да я приготви у дома, като използва познати и достъпни продукти.

В блога представям рецепти, които хармонират с моите вярвания и разбирания за храната и не на последно място - мога да консумирам (поради здравословен проблем спазвам определен хранителен режим). Обикновено избирам семпли, ежедневни, но интересни здравословни рецепти, с предимно сезонни и локални продукти, които са подходящи за цялото семейство.

Споделям повече солени рецепти, защото те са в основата на ежедневното ни хранене. Десертите са начин да си доставим допълнителна наслада, но са предназначени за празници и специални поводи.

Сладко или солено? Зависи от настроението ми, но категорично и двете.

На кокал или с корен? Чинията ми винаги прелива от зеленчуци – сурови и сготвени, но не пропускам и месото. Обожавам всякакви зеленчуци и всяко мое хранене е структурирано около голямо разнообразие от предимно сезонни и локални такива. Мисля, че слабостта ми към зеленчуците си личи и по рецептите в блога.

Ястията ме вълнуват със своята красота, история и послание, което носят - дали освен наслада, носят и полза за организма.

Радостта от храната е да доставиш наслада на сетивата си, но и да се погрижиш тялото да получи, това от което се нуждае – ценни вещества. Да сътвориш вълшебство в чинията, което да радва както очите, така и небцето. Да предадеш емоцията си на храната и тя да говори вместо теб.

Ако някога публикувам кулинарна книга, ще я посветя на семейството си в знак на благодарност за безрезервната подкрепа, която ми оказва, за безбройните часове, прекарани в очакване закуската/обяда/вечерята да бъде заснет, за изядените несполучливи ястия.

Ако си говорим в контекста на блога, горда съм с прогреса, който успях да постигна през последните близо две години по отношение на снимките, с които илюстрирам всяко ястие. Тук искам да вмъкна, че за няколко години, поради лични причини, бях оставила блога на заден план и фотоапарата събираше прах.

В живота се гордея с дъщеря ми, която е изключително будно и добро дете, което често ме изумява с начина, по който възприема света около себе си.

Гафовете са ежедневие. Понякога са по-малки, друг път - по-големи. Редовно ми се случва да не улуча гъстотата на някой суров крем за торта или да не посоля достатъчно, но това лесно може да се коригира. Сещам се за последния ми сериозен гаф. Реших да пасирам една крем супа от червена леща в блендера, но не прецених добре количеството. В момента, в които увеличих скоростта му, супата избута капака, каната се отвори и цялата кухня се оказа окъпана в крем супа. Имам още една подобна злополучна случка от преди няколко години, когато се опитах с миксер да разбия втвърдено нишесте.

Макар солените рецепти да са ми слабост, най-много се гордея със суровите си торти. Те са същинско предизвикателство и успешните рецепти, дойдоха след много неуспешни такива. Всяка торта си има история, цел и е подчинена на конкретно мое търсене. Много внимателно подбирам съставките и се старая да са максимално достъпни, с познати и лесно откриваеми продукти, без да се налага да правя компромис с желания краен резултат като вкус и визия.

Споделям ви рецептата за сурова шоколадова торта, която е накарала мнозина да започнат да ядат тиква... поне под формата на торта.

Блогът на Станка Стоянова Аз готвя... една кулинарна авантюра е номиниран в конкурса Годишни награди за кулинарни блогове 2017 в категория Здравословни рецепти - Най-добър блог с вегетариански и веган рецепти

Блогът се индексира в Блоговодител от 02.08.2011. Вижте в Блоговодител рецептите от блога Аз готвя... една кулинарна авантюра на Станка Стоянова

« Обратно към всички публикации