годишни награди за кулинарни блогове

Името ми е Петя Аргирова и в последните 10 години съм сервитьорка по професия. Образованието ми обаче е учител по физкултура и треньор по бадминтон. За съжаление животът така се преобърна, че никога не работих това, за което съм учила. Седемнадесет години от своя живот се занимавах с мода, а когато пристигнах в Германия преди 10 години нямаше как да упражнявам своите умения в областта на спорта и модата и се научих бързо-бързо да работя според търсенето на пазара.

Моето основно хоби е да готвя, но в последните три години или по-точно откакто спрях цигарите, започнахме с моя съпруг да ходим из немските гори. Или по-точно - възстановихме едно наше старо хоби - планинарството. И двамата, преди да се срещнем, сме се занимавали с планинарство. Сега отново минаваме по 10 - 12 км. по немските туристически пътеки. Имаме късмет, че живеем в планината Хунсрюк. Тя е известна със своите 111 много добре обозначени и поддържани туристически пътеки и е привлекателна дестинация за планинари от цял свят. Част от тези пътеки са и по трасето на Пилигримите.

Блогът ми "Ухае на..." съществува вече 5 години. Аз не "станах" блогър, аз се "събудих" блогър. Преди пет години моята по-голяма дъщеря все още следваше в Лондон, а по-малката ми дъщеря беше създала вече своето семейство в България. Точно тогава аз бях в Германия далеч от моите две дъщери, които пък се налагаше сами да приготвят храната си. По идея на по-голямата ми дъщеря, започнах да описвам всичките им нужни рецепти в Моето електронно тефтерче в Гугъл. Така не се налагаше вече да прекарваме часове наред в телефонни разговори. В това тефтерче описвах като за начинаещи и стъпка по стъпка, приготвянето на дадената рецепта. Една година след това се "събудих" с първия коментар под една от рецептите от непознат за мен човек. Учудена позвъних на Роси в Лондон и тя се засмя и каза "Ама мамо, ти не знаеше ли, че си блогър и че рецептите ти се четат от всички хора, достигнали до твоето Тефтерче?".

Родена съм в семейство, където приготвянето на храна, красиво подредената маса и сядането на цялото семейство около нея, е на почит и уважение и до днес. Първите си уроци по кулинария получих точно от моята майка още много малка, почти 10-годишна. В спомените ми е още първия ябълков сладкиш, който направих сама и който моята майка сервира на своите приятелки и гордо-гордо каза: Този сладкиш приготви Петя! Така съм описала и рецептата за него в моя блог "Ухае на..." - Ябълков сладкиш Детство.

Благодарна съм на моята майка, че ми даде една много солидна основа в кулинарията. После цял живот никога не съм имала проблеми с приготвянето на храна. Когато се омъжих и отидох в дома на моя съпруг, попаднах отново в семейство с много традиции в приготвянето на храна. Тук започна и моят втори етап в усъвършенстването като кулинар. От моята свекърва научих страшно много за икономичното и бързо приготвяне на вкусна и здравословна храна за семейството. Тя е известна в моя блог с рецептите на баба Руска. А пък от бабите моите и на Динко научих и съхраних много рецепти за баници, питки, печива и др. Още от ранна възраст започнах да купувам и кулинарни книги. Имам богата колекция от почти всички издания на известни български кулинарни автори, преди 1990 година. От тези кулинарни книги допълних знанията си с всичко онова, което пък не успях да науча от мама и майка /моята свекърва/.

Имам още един етап в моето почти 40 годишно обучение като кулинар. Етапът - Германия. Тук вече запълних своите познания по отношение на немска кухня от моите комшийки, приятелки и клиентки - германки. Тук се научих да приготвям най-добрите сладкиши, торти и шницели. В блога могат да се открият над 400 рецепти от немската и европейската кухня. Многото мои пътувания из Европа и докосване до храната на различните нации дообогатиха моите умения като колекцията от кулинарни книги се увеличи двойно повече, вече и на немски език.

А на кого предадох моите умения? Първите ми ученички, както и по-горе написах бяха моите дъщери. А пет години, след създаването на Ухае на... - това са всички начинаещи кулинари, достигнали до моя блог. Традицията да описвам всичко много подробно, стъпка по стъпка и със снимков материал, запазих и до днес. Сега предавам уменията си на всеки, който има нужда и е достигнал до мен. Освен това обожавам да готвя, меся и правя торти заедно с моите внуци. Нищо, че са момчета! Те ме свързват с вкусна храна, красиви торти, топли питки.

Воденето на кулинарен блог сега вече ме държи "будна". Това е нещо, което ме кара да се чувствам пълноценна. Всяка моя свободна минута е запълнена. Готвя, снимам, пиша. А преди да започна да готвя - чета, чета, чета - кулинарни книги и списания. Много рядко търся в интернет дадена рецепта. Имам една цел - да събера, приготвя, снимам, опиша всички позабравени, стари български рецепти. Рецепти от различните краища на България. Така мисля, че ще се съхраним и ние като нация. Сега, когато поколения България са в чужбина и почти забравят или въобще не знаят български език, чрез храната може да имат връзка с хубавата ни Родина!

Рецептите ги избирам според това какви продукти сме си купили и какво точно на нас ни се похапва. Водещ е съпругът ми. Като каже: много ми се похапва свинско месо - започвам да мисля какво мога да направя със свинско, което не присъства в блога. Първо мисля за българска кухня, после преминавам през немската и накрая нещо, което ме е впечатлило от европейска или друга кухня.

Сред най-запомнящите се моменти в моя живот на блогър е първият коментар под моя публикация, осъзнаването, че всъщност съм блогър и, разбира се, първата ми награда от Блоговодител в категорията "Гозбите на баба". Тогава гледах награждаването по интернет от Германия и си спомням, че толкова много подскачах и крещях, че чак комшийките дойдоха да видят какво се случва. Аз бях отворила компютъра на същата тази маса, където правя всичките си снимки за Ухае на... в моята градина.

Ммммм! Обожавам и Сладко, и Солено. Двете неща вървят ръка за ръка при мен! Без соленото, няма как да сервирам и сладкото.

И на кокал, и с корен. На нашата маса има винаги правилно разпределяне на хранителните продукти. Винаги се сервира месо и зеленчук, за да получи организмът от всичко нужно, за да функционира правилно.

Ястията, които аз приготвям, трябва винаги да имат история. Тя е свързана или с някой мой спомен, или с някоя случка, или с посетено красиво място. Това е и задължително при всяка една моя публикация. Имам читатели, които ми пишат - "Много обичам да чета твоите истории". Те са обаче кратки, в няколко изречения, за да не ставам досадна.

Радостта от храната у дома идва от това, че къщата Ухае на..., докато приготвяме даденото ястие и после всички сядаме заедно около масата. Все се опитвам да обясня на моите приятели немци, колко е важно за нас българите например вечерята. Тогава сядаме всички около масата и започваме да разказваме как е минал денят ни и похапваме вкусна и красива храна.

Ако публикувам кулинарна книга, ще я посветя на моите майки - мама и майка (моята любяща свекърва). Нека да са ми живи и здрави още дълги години!

Имам много поводи за гордост. Аз май съм изтъкана от гордост. Гордея се с моя начин на живот и с всички преодоляни трудности. Гордея се с моето семейство (когато се съберем, сме над 20 човека). Гордея се с децата си - те са много добри и успешни хора. Гордея се с момчето до мен - Динко! Щастлива съм, че точно него избрах преди 30 години! Гордея се, че съм българка и съм родена в красивата България.

Разбира се, че имам гафове. Няма как да се въртя над 40 години в кухнята и да нямам гафове, но ще Ви разкажа само последните два, защото другите не ги помня. Единият е свързан с печено пиле. Нанизвам аз пилето върху този керамичен съд, който е за пиле с бира, включвам фурната и поглеждам дали е на 150 градуса. После Динко също проверява дали градусите са толкова. Излизаме и отиваме на пазар. Когато се върнахме, пилето беше черно, а цялата къща опушена. Оказва се, че и двамата сме видели неправилно. Фурната е била на 250 градуса. От тогава сложихме очила.

Вторият гаф беше съвсем скоро. Реших, че ще приготвя любимите ни пълнени чушки в купа, която по принцип беше илюминатор на старата ни пералня. В тази купа бях пекла питка, козунак и др. Включвам фурната на 220 градуса и след около 40 минути се чува много силно свистене от фурната. Купата се спукала, всичката течност - около литър - беше заляла фурната. В последствие бях около един месец без фурна и започнах да пускам рецепти за работа с електрическа тенджера. Когато фурната след месец изсъхна, преминахме у дома на нормален режим на готвене. И благодаря на моята свекърва, че ми подари тази електрическа тенджера от едно време. А изводът е: не ползвайте илюминатора на пералнята за печене над 180 градуса.

Гордея се с много ястия, които са предимно от старата българска кухня. Гордея се, че мога да въртя, точа, тегля всички видове кори за баници. Гордея се, че мога да меся всички видове хляб, питки и погачи. Гордея се, че вече мога да правя и много вкусни и красиви торти. Но най-много се гордея с рецептата за пълнени сушени чушки с боб, картофи и праз лук. Това е рецептата на моята баба Ванка от с. Гюргич. То е в забравената Северна България. Едно райско кътче, забравено от всички. Северна България е едно сираче, където обаче има невероятно вкусна храна, красива природа и много добри хора.

Блогът на Петя Аргирова Ухае на... е номиниран в конкурса Годишни награди за кулинарни блогове 2017 в следните категории:

• Гозбите на баба - Кулинарен блог, най-добре отразяващ традиционната българска кухня;
• Жител на света - Най-добър блог с чуждестранни рецепти;
• Топло от фурната - Най-добър блог за пити, погачи, тутманици и баници;
• Крилце или кълка - Най-добър блог с рецепти с месо и дивеч;
• Бързо и вкусно - Най-добър блог с практични ежедневни рецепти за цялото семейство;

Блогът се индексира в Блоговодител от 04.09.2015. Вижте в Блоговодител рецептите от блога Ухае на... на Петя Аргирова

« Обратно към всички публикации