годишни награди за кулинарни блогове

От церемонията по връчване на Годишните награди за кулинарни блогове мина месец. Емоциите се успокоиха, спомените поизбледняха и от емоционални станаха рационални. Пред нас са нови идеи, нови инициативи, част от които представихме, друга част предстои да разкрием. И като завършек на всичко това, реших да не пропускам възможността да популяризирам Блоговодител и Наградите с малко информация за скромната си личност. Онези, които ме познават, вероятно ще възразят срещу скромна и ще са прави, щом оставих отговорите си на Вашите въпроси за грандиозния финал...

Какво обичаш повече, да готвиш или да похапваш?

Обичам и да готвя, и да похапвам, но по различни причини. Обожавам да зная, че давам на перфектната машина, с която природата ме е дарила, най-доброто гориво, до което имам достъп във вид, възможно най-близък до природния. С две думи - харесва ми да се храня, защото зная, че се грижа за тялото си добре!

Обичам да готвя като медитация, като възможност да превърна рутината в съзидание, да сътворя нещо, което едновременно да бъде възможно най-питателно, без да прекрачва в безразсъдното, да бъде прекрасно на вкус и да съдържа всичко, което е нужно на тялото ми, за да ми служи добре. Зная, че звучи много абстрактно, но наистина се опитвам да се храня със стомаха си (той преценява кога е достатъчно и кое е леко и приемливо) и да базирам избора си на разум (който да определи какво е най-подходящо да се яде в конкретния момент, сезон и т.н.), а не на емоции.

Най-често комбинирам готвенето с друго, неангажиращо вниманието пасивно занимание, като музика или любим сериал. Когато се увлека в творчество, установявам, че две - три песни са минали, без да ги отразя, но пък крайният резултат винаги компенсира залисията ми по време на готвенето.

Рядко спазвам точни пропорции и рецепти. Често заменям продукти - с моя начин на хранене, това е неизбежно. Научих се кои животински продукти с кои от растителен произход могат да се заменят успешно и си правя традиционни рецепти с нетрадиционни продукти. Днес, например, ще обядвам пълнени чушки със соев протеин и ориз.

Кое е най-странното ястие, което си готвил? Коя е най-екзотичната храна, която си събрал смелост да хапнеш?

Винаги готвя странни ястия, комбинирам варива, кореноплодни и зеленчуци по начин, който докарва познавачи около мен до тиха лудост (например зеле, ориз и картофи), правя блатове за пица и "хляб" от царевично брашно с банан, вместо с яйца. Скоро научих рецепта за блат от чиа, обичам куркума и кимион, индийско орехче и почти никаква сол. Специфичният привкус на кокосовото масло в ястията ми им придава особена екзотика, която не е по вкуса на много хора. Не мога да се похваля, че съм готвил ястия със странни наименования, но пък обожавам да комбинирам вкусове: сладко, солено и кисело. Преди, когато ядях риба, обожавах мариновани котлети от сьомга с горчица и домашно сладко от боровинки, с което се сдобивах по време на планинските си пътувания из Пирин или Стара планина. Сега, в редките случаи, когато хапвам риба тон, задължително правя сходна рецепта: риба тон има леко солен вкус, открих в Кауфланд горчица без консерванти, а сладкото е домашно, когато имам достъп до него!

Преди няколко години ядох индийска кухня, която беше силно люта за моя вкус (вероятно е била просто пикантна за повечето хора) и трябваше сервитьорът да ми обясни какво има вътре, тъй като, с изключение на ориза, повечето съставки не ги знаех. Преди година пък ядох корейска кухня - също доста екзотична по нашите стандарти. Но съм запазил положителен спомен и от двете, а оризовото вино май никога няма да го забравя :)

Всяка сутрин се будя с какао с люта чушка, ако това може да се причисли към екзотичните... за мен вече стана ежедневие!

Признай си, не те ли е страх от жена с точилка в кухнята?

До момента, освен баба ми преди много години, никой около мен не използва точилка. Аз самият не използвам, но си признавам, че ме е страх от жени с кухненски пособия в ръцете, особено тигани и ножове, по-конкретно - в случаите, когато очевидно не се цели кулинарно приложение на горепосочените.

Даваш ли на децата да оплескат всичко, за да се научат да приготвят нещо вкусно?

Все още нямам деца, но прилагам на драго сърце принципа "науката иска жертви". Ако някой ще сготви нещо хубаво, аз ще измия чиниите и кухнята след това; така че отговорът е Да.

Кога най-после ще направите нещо по въпроса за професия кулинарен блогър, чакам я цяла година?

За професия не зная, но както вече споделихме на церемонията по връчването на Годишните награди за кулинарни блогове през май, обмисляме създаването на асоциация на кулинарните блогъри. Когато замисляхме да направим Наградите за първи път, целта беше да има голяма група хора, които да излъчват най-добрите си представители и те да получават признанието на своите колеги. Тази година успяхме да сбъднем това и, макар да нямаме формална организация, кулинарните блогъри оцениха колегите си и излъчиха победителите. Искаме да институционализираме това обединение на кулинарни ентусиасти, да му дадем лице, да формулираме мисия и цели. Целите и мисията са сходни с тези на Блоговодител и с всичко, което правим от първото издание на Наградите. Надяваме се до края на годината това да е факт. Ще напишем устав, ще го пуснем на всички блогъри за обсъждане, ще съберем техните мнения и ще създадем НПО. То ще бъде отворено за всички блогъри и кулинарни ентусиасти, които желаят да се включат. Ще се опитаме да го създадем и да заработи по възможно най-прозрачния и демократичен начин. Все пак искаме организация, която да работи с и за блогърите. За това обаче ще е нужен техният ясен ангажимент. Ако блогърите не участват, няма да постигнем нищо. Затова отговорът на въпроса е: Ще направим нещо по въпроса, ако имаме ясната подкрепа и ангажимент за участие на блогърите.

Какво съдържа перфектната пица според теб?

Не съдържа глутен, млечни продукти, яйца и месо. Задължително гъби, доматен сос, спанак. От останалото - по много в откачени комбинации!

Коя е най-интересната и умна лъжа, която си казвал някога и от какво ти послужи да се измъкнеш?

За една година се измъкнах от военните, като ги излъгах, че продължавам да уча магистратура. На втората година обаче не успях, така че явно не е била много умна лъжа. А и вече знам, че истината е най-добрата стратегия, без значение как ще я възприемат останалите.

Има ли тенденция в кулинарията и рецептите, която никога не си харесвал?

В кулинарията като цяло не одобрявам тенденцията, масово навлязла след втората световна война - разбирането, че ако на масата няма месо, си беден. На практика, ако си беден, би трябвало да ядеш малко месо - все пак килограм средно качествено месо е от 8 до 15 лева, а цената на килограм зеленчуци, плодове, варива, кореноплодни и т.н. започва от под един лев и стига до 4 лева за розови домати, например. Но обратното (че ако ядеш малко месо, си беден) не е вярно. Месото никога не е било интегрална част от нашата кухня. Животните са свързани основно с църковни празници и жертвени ястия; ежедневието ни е било свързано с много плодове и зеленчуци, туршии, консерви. Месото е било кулинарна глезотия и е свързано с някакъв повод. Издигането на месото в култ е нещо, което не харесвам в съвременната кулинария.

Вероятно повечето от вас не знаят, а дори да знаят, деликатно си затварят очите за това, но растителните храни, които консумираме, са в пъти по-ефективни от животинските. Например, за тон протеин (още наричан белтъчини) от говеждо месо се използват 1 400 декара земя (за пасища и отглеждане на храна), 110 милиона литра вода (общо за напояване на културите, използвани за храна и за пиене; общо дъждовна и битова) и се генерират 2 400 тона емисии парникови газове (CO₂). Същите числа за тон протеин от ориз, например, са 80 декара земя (5,7% от тази, нужна за говеждото), 22 милиона литра вода (20% от тази, нужна за говеждото) и 200 тона парникови газове (8,3% от генерираните при производство на говеждо) [източник]. Енергийната ефективност на говеждото (калориите, които се изразходват за "производство" на една калория в месо) за промишлено отглежданите говеда е 5%. Това означава (с разумно приближение), че 100 калории за изхранване на животното се превръщат в 5 калории енергийна стойност за човека, който го консумира. При растителната храна процентът е около 50, а при определени култури, например царевицата е около 100%[източник]. Да, това означава, че цялата енергия, която влагаме, за да произведем царевицата, ни се връща, когато я изядем!

В рецептите не харесвам тенденцията да няма списък с продуктите. В една рецепта за торта, например, състояща се от блат, крем, глазура, украса и т.н., ми трябва лист, химикалка, калкулатор и 10 минути, докато определя какво точно да си купя от магазина, за да я приготвя. На четири места има брашно, на три - мляко, на три - желатин, на две - сметана, на още четири - захар и т.н. Да не говорим, че мерните единици са различни - за блата - две чаши брашно и три лъжици захар и две лъжици сметана, а за крема - половин чаша захар и половин кофичка сметана. И накрая нямаш никаква представа колко и какво ти трябва. Ето това ми липсва често в рецептите - списък за пазаруване и по възможност - едни и същи мерни единици, поне при определяне на началните количества.

Ако трябва да ядеш едно и също ястие до края на живота си какво било то? Кое е любимото ти ястие и как го предпочиташ, ти да го приготвиш или някой друг?

Така или иначе ще ям няколко ястия до края на живота си и те ще са салата (от каквото има в момента) и най-различни комбинации от зеленчуци, варива, кореноплодни, ядки и всичко, което не принадлежи към животинското царство.

Има три неща, без които човешкият организъм не може - без въздух: няколко минути; без вода: ден-два и без храна: няколко седмици. Всичко останало консумираме за удоволствие. Алкохолът ни опиянява и в началото притъпява чувствителността ни към околната среда, а на по-късен етап - всякаква чувствителност. Наркотиците също ни създават нереално усещане за удоволствие, щастие, еуфория.

За съжаление, храната преминава от групата на нещата, без които не можем, към нещата, които правим за удоволствие. Все повече хора не се замислят какво им дава храната като средство за оцеляване, а целят да постигнат чрез нея измамно чувство за щастие, удоволствие, еуфория. Всички сме го правили и всички знаем, че в дългосрочен план нито едно не върши работа. Човек не става щастлив от алкохола, не става щастлив и от наркотиците; да разчитаме храната да ни направи щастливи също е нелогично. Храната трябва да ни храни. Храната трябва да ни запазва здрави, да ни дава енергия. Прекрасно е да използваме консумирането на храна като повод за общуване, което ни носи щастие: обяд с любими хора, пикник сред природата. Напълно приемливо е да използваме приготвянето на храната и на трапезата като повод за социализация: събира се семейството да сготви, да сложи масата, после да прибере всичко и т.н. Но да превръщаме храната в източник на щастие, особено когато самата храна далеч не е хранителна, е погрешно. Заблуждаваме се, че сладоледът и шоколадът ни карат да се чувстваме по-добре. Причината да не се чувстваме добре, не е липсата на шоколад или сладолед, а съвсем другаде. Ако не оправим проблемите си другаде, превръщаме храната в бреме за тялото си: наднормено тегло, висока кръвна захар, проблеми с двигателно-опорния апарат, сърдечни проблеми. Задължително е да отделим храненето от механизмите за компенсиране на липси в живота си. Търсим чиста вода без примеси, ако може - минерална, високопланинска, от най-чистия извор, която да "зареди" организма ни с енергия. В никакъв случай не омаловажавам ролята на водата, но по същия начин трябва да мислим и за храната си: чиста, без добавки, възможно най-близка до природния си вид, от най-чистите източници, за да зареди организма ни с енергия. Надявам се скоро да започнем да осмисляме храната като средство за оцеляване, като основно гориво и чак след това да търсим в нея наслада или спасение от липсата на щастие в живота ни.

Любимото ми ястие, щом трябва да избера едно, са постни сърми: зелеви, лозови, липови, лападови - каквито и да е! Естествено, по-лесно е някой друг да ги приготви за мен, така че ако имам избор, бих редувал: веднъж аз, веднъж - за мен. Така ще усетя и стила на готвене на друг готвач, а ако нещо ми липсва - ще си го добавям аз, когато си ги правя сам.

Кое златно правило в готвенето си нарушил успешно?

Аз никога не съм знаел подробно правилата в готвенето. Възможно е да се придържам към тях без въобще да зная, възможно е и ежедневно да ги нарушавам - също не бих разбрал. Но все пак моето отношение към храната е по-различно; ако трябва да търся златно правило, което нарушавам, то е: Яж готвено. Когато са налице пресни и сезонни салати, оцелявам само на плодове, зеленчуци и ядки. Суровото над всичко!

Какво те привлича в хората? А какво те развеселява?

Едва ли ще е учудващо, че в останалите ме привличат същите ценности, каквито са моите. Харесвам хора, на които може да се разчита, хора със сходно усещане към живота като мен. Опитвам се да споделям, а не - да уча другите. Очаквам и те да се отнасят така с мен. Разбрах, че няма как да научиш човек на нещо, ако не е готов да бъде научен. Животът е най-добрият учител.

Много уважавам хората, които са открити и не се притесняват да кажат на някого какво мислят, дори да не им е твърде близък човек. Опитвам да съм тактичен, но това да бъда "мил" с останалите е продиктувано повече от факта, че не виждам смисъл да се опитвам да съм откровен с тях, отколкото от чиста тактичност. На приятелите си казвам точно това, което мисля; понякога ми се сърдят, но аз не целя да обидя никого и се опитвам да не се обиждам, ако някой се държи така и с мен. Нали помните този виц: Добрият психолог приема мотивацията на всички и разбира причините за тяхното поведение. Затова той никога не може да се разсърди или обиди на някого!

Развеселяват ме чистите човешки емоции на радост, вдъхновение, въодушевление, нетърпение; напоследък ги виждам все повече у деца, но и възрастните сме способни на това. Илиян, например, е склонен понякога да се въодушеви силно от някаква идея, да дойде да я сподели с мен, после сам да се разубеди и да се навива, че не може да стане и да се налага аз да го вразумявам, че сме попаднали на нещо интересно и осъществимо и че нещата ще се променят към по-добро, ако го направим. Така беше тази година с журито на кулинарните награди. До сега все избирахме известни лица и имена, които да оценяват блогърите, да ги "съдят" от различен, по-висок пиедестал. Когато започнахме да говорим за промяна в концепцията, Ильо беше много въодушевен и ден-два горя в собствения си огън, но после започна да измисля причини, поради които това няма да стане, как хората няма да участват, как всички ще са недоволни и какво ли още не. Отне ми близо седмица да го убедя, че идеята е добра и заради възможните трудности не трябва да се отказваме от нея. И ето: вместо петима, тази година журито ни е от четиридесет и един члена, хора с много практика, известни имена в блогърското общество, ангажирани, отговорни, посветени на идеята. Така накарахме много блогъри да се почувстват като част от годишните награди, а не просто като зрители, публика; да разберат, че ние сме просто организатор, а те "излъчват" номинациите, като създават своите блогове, а после оценяват номинираните, давайки своя глас.

Книгите на Тери Пратчет ме развеселяват много и фактът, че вече не е между нас, силно ме натъжава. Когато любимците ти са от друго поколение (Моцарт, Бетовен, Азимов), е по-лесно да го приемеш. А когато трябва да се разделиш с тях в твоето време, е много тъжно. Но да се върна на Тери Пратчет - книгите му за Света на диска ме карат да се смея сам на глас навсякъде. Едновременно са толкова злободневни и фантастични, че ме карат да се чувствам малък и смирен пред писателските му умения. В момента чета поредицата за Дългата земя на Тери и Стивън Бакстър и се убеждавам колко разностранен е талантът им. Ще ми се и аз някога да успея да постигна подобно смесване на огън и вода в каквато и да е сфера.

Развеселяват ме и интелигентни шеги. Никога не успях да харесам глупави комедии от рода на "От глупав по-глупав", "Поредния ергенски запой" и подобните им. Много съм се смял на каскадите във филмите на Джеки Чан, които той изпълнява лично. Джийвс и Устър също ме развеселяват. Бъди българин, Джийвс!

Вярваш ли паранормалното?

Вярвам в много неща, които не могат да бъдат докоснати, уловени и измерени. А ако мога да се захвана за думата - нормалното е онова, в което по-малко вярвам. Вярвам, че не сме създадени за нормалното, за обикновеното. Вярвам, че сетивата ни са ограничени, така че само бъдещето знае, когато еволюираме в следващия Homo …, какво ще можем да уловим и до какви нови светове ще се докоснем.

Най-лошия концерт или театър, на който си бил е...

На лош театър не съм бил, дори импровизационният театър, който гледах, ми допадна много. Гледал съм и постановка, записана в театър, на кино и, въпреки липсата на онова динамично усещане, когато спектакълът се играе току пред теб, беше изключително впечатляващо да видя Бенедикт Къмбърбач като шекспиров герой!

На лоши концерти съм бил, просто защото у нас "промоутърите" или организаторите им, са стиснати и алчни! Имаме само една зала, която наистина става за мащабни концерти, и това е Арена Армеец. Прекрасни концерти стават и на Националния стадион. Бил съм на Paradise Lost в зала Христо Ботев, бил съм на концерт на Amon Amarth в зала Универсиада, бил съм на концерт на Megadeth в зала Фестивална (преди ремонта), бил съм и на 20 Years Nuclear Blast в Зимния дворец: не става. В Христо Ботев публиката счупи вратите, защото до 20 часа не бяха отворили врати, при условие, че концертът бе обявен от 20 часа; Фестивална беше с изпочупени стъкла, заменени с големи пластмасови платна, които дрънчаха ужасяващо по време на концерта на MegaDave. Напоследък много групи предпочитат клубни събития в Sofia Live или Mixtape 5 - за този мащаб са прекрасни. Публиката, която в цитираните последно четири зали вади цигари и започва да пуши, още повече влошава качеството на изживяването. Чух от познати, че и в Арена Армеец Iron Maiden са били с прецакан звук, а Enrique Iglesias успял да се "представи на ниво". А какво ще кажете за организацията на концерта на Стинг и Шаги в Пловдив онази вечер и снощи, когато продадените твърде много билети принудиха хората да стоят прави, да сядат един в друг или по стълбите?! Самият аз не съм бил на концерт, който да бъде провал заради отношение или поведение на изпълнител.

Напротив, тръгвал съм си със сълзи на очи от два концерта на Roxette, които върнаха вярата ми в музиката и човешката сила; всяка музика, която харесвам, ме докосва емоционално и никога не оставам равнодушен на концерт, (почти) независимо от жанра или изпълнителя. Винаги съм много развълнуван на концертите на Таря, Брайън Адамс също много ме впечатли последния път, Within temptation също обожавам да слушам на живо; бях разстроен, когато разбрах, че Скорпиънс прекратяват кариерата си, а когато се завърнаха за още един-два албума и турне, много се радвах - разбрах, че нито аз мога без тях, нито те - без публиката си!

Сега се сещам за един концерт, който беше разочарование - Bon Jovi. Националният стадион беше пълен, бяхме се настроили за грандиозен концерт, сцената беше впечатляваща, беше прекрасен майски ден, Джон излезе на сцената, обяви, че я кръщава София в чест на първата столица от турнето си и всичко вървеше по мед и масло. После концертът приключи скоропостижно, а Джон обяви, че го била хванала алергия към полени (май, Европа, умерено-континентален климат, на кого би му хрумнало, че дърветата цъфтят?!) и изчезна... И след 25 години концертен живот (тогава), май за първи път бях разочарован от голямото чакане, приключило с малко пеене... Но се надявам, че ще дойде пак: и двамата сме още млади все пак, има време. И тогава ще се извини и ще направи концерт от три часа, за да компенсира за първия.

Знам, че лавирате успешно между финансите, музиката, добрата храна и воденето на сайт. Интересно ми е кое ти е най на сърце и без кое от изброените не можеш? Вие двамата сте с различни предпочитания към храната - как успявате да намерите успешната комбинация?

Номер едно от изброените за мен е музиката. Не мога без музика - от как се помня, съм със слушалки на ушите: в училище съученици споделиха, че започнали да се чудят имам ли уши изобщо. Имам. И ги използвам. Първо беше уокмен, после МР3, сега е телефонът, но източникът е без значение. Касети, дискове, DVD: вкъщи имам всичко. Много модерно стана хората да слушат винил (за незапознатите: грамофонни плочи). Аз пък слушам аудио касети, касетофонът ми продължава да работи и звукът е прекрасен. Знам, че не е модерно, даже не е винтидж или ретро, но това е положението. Музика във всичките й жанрове и разновидности: класическа и филмова музика, джаз, поп, рок, блус, метъл - всичко. Рядко минава концерт на любима група или изпълнител у нас, без да го посетя, а ако не отида - просто вече съм бил. Тази година слушах Paradise Lost, Стинг, ходих на 40-та симфония на Моцарт, предстои Естас Тоне, Godsmack, предполагам, че и Хосе Карерас ще слушам. В това отношение съм всеяден ;)

Добрата храна със сигурност е на второ място. Уверен съм, че моето разбиране за добра храна не съвпада с разбирането на повечето хора, но целта ни е една и съща: да се чувстваме добре. Просто аз възприемам храната като нещо, което ще ме накара да се чувствам добре в много дългосрочен план, а повечето хора приемат незабавния и краткотраен ефект от различните съставки. Въпрос на гледна точка; важното е да живеем с отговорност за себе си и да не забравяме, че тя е лична и неограничена.

Блоговодител е на трето място, макар напоследък да е все по-времеемък във всяка от няколкото си форми. Аз правя и поддържам и други сайтове, но това е всеобхватен, вероятно най-сложният проект, който съм захващал; такъв, който не е ограничен във времето, развива се непрекъснато и е готов да погълне всичките ми усилия, дори да приемем, че имах още време и внимание, които да му отделя. Но не мога да го изоставя, защото, чрез всички Вас, ми носи удовлетворение, а към него съм пристрастЕн.

Финансите... финансите бяха център на живота ми, когато започнах да ги уча, после, когато започнах работа. Но постепенно осъзнах, че няма как да останат такива. Посветен на близки и приятели, хобита и забавления, ги оставих на заден план. Сега те са професия, с която се гордея; вярвам, че си върша добре работата и давам всичко, което мога, в това, което правя, но със сигурност те не са средство за постигане на удовлетворение, себедоказване или сбъдване на мечти.

На самотен остров имаш право да вземеш само един албум, една книга и един филм: Кои са те?

О, няма да ми е лесно. Честно казано, не бих могъл да живея само с една книга, с един албум или с един филм. Консумирам по много от трите. Имам любими автори, имам любими албуми на определен музикант, но само едно от всичко? Няма да оцелея дълго на този остров. Но за целите на експеримента: албумът ще бъде някакъв собственоръчно сглобен бест на Roxette, книгата ще бъде някоя от историите от Света на диска, а филмът ще е някоя от (двете) добри екранизации по романите на Стивън Кинг. За да не се чудите за първото, ще ви разкажа една история за това как спечелих един от първите облози в живота си (но ако не сте прочели отговора на въпроса за баланса между финансите, музиката, добрата храна и воденето на сайт, прочетете първо него):

Седя си пред Валентина в Добрич някъде в първата половина на 90-те, слушам си уокмена, имах страхотни слушалки Sony по онова време. Вероятно съм чакал някого, защото не ми беше любимо място за размотаване. Градският парк беше повече моя територия, не централната пешеходна улица. Към мен се приближава Станимира; вече не си спомням дали се познавахме от преди, дали тогава се запознахме, но това е без значение. Тя е няколко години по-млада от мен. Моя милост е облечен със синьо джинсово яке с разни нашивки на неопределен брой метъл групи, гърбът е Master of puppets (това яке още го пазя, макар да не съм сигурен мога ли да вляза в него), черни джинси, кубинки, има дълга коса, тъмни очила и сърдит вид. Сърдитият вид не беше нарочно - сега си гледам снимката от първия паспорт - нещо светът ми е бил крив по онова време... Та приближава се Станимира, поздравява и ме пита какво слушам. "Роксет!", отвръщам аз, а тя избухва в смях. Едва ли сърдитият ми вид е станал по-сърдит, но след малко тя спира да се смее и пак ме пита: "Какво слушаш?". "Роксет", отвръщам аз с леко отегчение. Не виждам смисъл да отговарям на един и същи въпрос два пъти.

Вероятно нещо във вида ми поражда съмнения у нея, защото тя не се отказва: "Хайде да се обзаложим, че не слушаш Роксет!". Обзаложихме се и й подадох слушалките. Тя загуби. Не помня какво бяхме заложили, но си го получих с пълно право и с облекчение, че поне тя вече няма да гледа на мен с недоверие. Като се замисля сега, вероятно просто съм задълбочил недоверието й.

Вие двамата сте с различни предпочитания към храната - как успявате да намерите успешната комбинация?

Не само с различни предпочитания, ние имаме тотално различно възприятие към храната. Ако сте прочели по-горе, значи вече сте поне донякъде наясно с моето възприятие. Илиян, от друга страна, възприема храната като творческа среда. Той е креативен, нестандартен, опитва нови рецепти или променя стари, като ги обогатява с различни подправки, добавки, нови методи на обработка и какво ли още не. В собственото си интервю е доста подробен, така че няма да го повтарям.

Успешната комбинация между нас работи от двадесет години, защото 1. Не се храним заедно, 2. Не обсъждаме храната и храненето и 3. Не се налага да си готвим един на друг.

По-интересното е, че сме с различни предпочитания за страшно много неща: как да решаваме проблемите си, как да подхождаме в отношенията към трети лица, как да се отнасяме с Вас, как да надграждаме услугите, които Ви предлагаме. Много често аз предлагам функционалност или визия, подхождайки към Вас, потребителите, като към опитни в интернет маниаци, които могат да се оправят и с най-засукания интерфейс, докато Ильо Ви представя като хора, прохождащи в мрежата ежедневно, които имат нужда от прост интерфейс и напътствия. Така че: нещата, с които не се справяте в Блоговодител, са мое дело, а онези, които ви харесват - дело на Илиян! Всъщност тези различия правят Блоговодител и комбинацията помежду ни толкова добра - балансирана, премерена, с взети предвид няколко гледни точки, помирени противоположности.

Обаче имаме и много общи неща, за които той разказа в интервюто си и аз няма да повтарям. По нещата, които са важни за мен - музика, програмиране (Блоговодител), книги - си приличаме изключително много. Не безброй концерти и събития сме заедно, на забележителното гостуване на Дейв Ломбардо (барабанист на Slayer) бяхме двамата, бяхме на Стинг, ще бъдем на Godsmack. Онова, което четем, също ни сближава много. Илиян ме просвети за много автори, които силно ме впечатлиха. Комбинацията между нас работи, защото сме сходни в ценностите и различни в подхода си. Имаме сърце, душа и разум, никое от които не може без другото. Балансирани сме - нито твърде рационални, нито твърде емоционални, нито твърде консервативни, нито твърде лекомислени. Затова и Блоговодител още съществува.

Какви са хобитата ти? Какво обичаше да правиш в свободното си време?

Че на кого му остава свободно време?! Хобитата ми заемат цялото ми свободно време. Блоговодител, кулинарните награди, книги, музика. Нямам свободно време и това е най-хубавото! Не считам времето, в която програмирам, чета, слушам музика или общувам, за свободно. Но ще отговоря на въпроса "Как си почиваш?", защото това усещам в питанката за хобитата и свободното време.

Почивката ми е свързана с природа. Зелени гори, зелени планини, зелени поляни, а когато нямам достатъчно време - зелени паркове. Когато искам да си почина и имам малко време, обичам да се разхождам или да бягам. Ако имам повече време, посещавам събития, например Банско джаз фест. Обичам планините, прохладата им през лятото, топлата минерална вода през зимата. Прекрасно е да съчетавам две неща, които обичам: музика и планина.

Но и докато ходя или бягам, слушам музика. Ходя на концерти, както се разбра, консумирам почти всякаква музика с широко отворени очи. Често слушам звуци от природата - морски вълни, бурни ветрове, дъждовна гора или просто гръмотевична буря, докато си почивам, че и докато работя. Всъщност каквото и да правя в свободното си време, слушам нещо.

Напоследък, докато си почивам, а дори когато върша нещо друго, което не изисква пълна концентрация, гледам филми, които попълват празнотите в познанията ми за здравословния живот. Като се замисля, всъщност май имам повече празноти, отколкото познания, защото никой никога не се е опитвал да ме научи на здравословен живот, нито поне да ми обясни какво е това. Нито в училище имаше подобна информация, нито в университета. Дори избираем предмет. И затова все някога човек трябва да запълни очевадната липса на информация. Страхувам се, че хората знаем повече за автомобилните горива, за октанови числа, за съдържание на олово в горивата за автомобилите си, за функционирането да автомобила и двигателя му, отколкото за това как функционира човешкото тяло, какво му е нужно и от какво да се пазим. Наизустили сме колко калории има в тортата или в салатата, но нямаме представа какво се случва с тях и с нас, след като сладко-сладко си ги похапнем. Знаем любопитни факти, като този, че кожата е най-големият орган, но не знаем за какво използваме кожата си, как функционира метаболизмът ни и как можем да го подобрим. Та от няколко години насам се опитвам да се образовам как ние, хората, функционираме.

Ако си подправка, коя би бил?

Ако бях подправка, щях да съм лют червен пипер, натрошен на едро.

Но любимата ми подправка е куркума. Чел съм много за нея. Нито едно ястие не приготвям без нея. Даже на салати и на смутита я слагам, стига да има в тях източник на мазнина, за да бъде приемът й възможно най-ефективен. Слагам я в сутрешното си какао. Въобще - използвам я широко. Не съм фен на десертите в общия смисъл на думата, но ако бях, нямаше да се разминава без нея.

Повечето подправки, които използваме, са на крачка от билките по своя ефект върху човешкото тяло. Още в началото, когато започнах да се замислям какво ям, обърнах внимание и на подправките. На ефектите им върху това как се чувстваме. Хранителните продукти са правилния път към щастието, към това да се чувстваме добре, винаги енергични и усмихнати. Подправките са неделима част от това. Представете си повечето станали традиционни у нас манджи без подправки (не, нямам предвид без сол, макар повечето от Вас да се сетиха за това, нали?). Без никакви подправки. Без джоджен, без кимион, без чубрица, без мащерка, без червен и черен пипер, без розмарин?... Щеше да е скучно и сиво, нали?