годишни награди за кулинарни блогове

Здравейте! Аз съм Христина Колева от гр. Габрово. По образование съм техник и доста години се занимавах с инструменти за машиностроенето. По кулинарията се запалих още от ученическите си години, когато се събирахме вкъщи с приятелки и аз им приготвях различни изненади. А ето, че днес изцяло съм отдадена на нещото, което ми доставя най-огромно удоволствие – да готвя, да влагам много любов в приготвените ястия, да създавам уютна атмосфера на трапезата, за да може поднесената храна да прави близките ми доволни и щастливи.

Освен с кулинария, обичам да се занимавам с изработка на украси за дома и декупаж. Обожавам да излизам на разходки сред природата, където се зареждам с енергия и положителни емоции. При излетите си се натъквам на различни, изваяни от природните сили предмети, на които вдъхвам живот чрез моята фантазия и превръщам в празнична украса. Друга моя страст са книгите. Обичам да чета. Вкъщи имам богата библиотека, а много от книгите съм чела повече от веднъж. Те са храната за моята душа, те правят деня ми по-цветен и интересен. Четенето е най-приятният ми начин за прекарване на свободното време.

В семейството ни винаги държим да се храним заедно. За мен е от изключително значение трапезата да е хубаво подредена и украсена. Първото, което човек възприема, е външният вид на поднесеното ястие. Затова се старая така да оформя храната в чинията, че да носи естетическа наслада за окото. А когато и вкусът съответства на добрата визия, то тогава целта е постигната, а именно храната да не бъде възприемана само като жизнена необходимост, а да носи удоволствие на сетивата. Вкусната храна винаги е била и ще бъде една от най-големите радости на човека. Тя отключва сетивата да възприемат различните съчетания от вкусове, аромати и цветове. Така човек, докосвайки храната, я възприема не само с езика и небцето си, но и със сърцето си.

Стараем се да спазваме българските традиции и на празниците винаги да бъдем заедно – цялото семейство, а на трапезата да присъстват подходящите за деня ястия. Ценностите, в които съм възпитана, искам да предам и на децата си. Да им покажа, че в семейството е много важно взаимното уважение и почитането на българските обичаи.

Относно готвенето сме традиционалисти. Предпочитам българската национална кухня, но понякога експериментирам и с ястия от други националности. Предизвикателство за мен е да използвам характерни за други кухни продукти и подправки при приготвянето на нашите си гозби. В семейството ми определено на почит ястията приготвени с месо. Във всякакъв вид и под всякаква форма, то присъства доста често на трапезата ни.

Задължителна част от домашното ми меню е десертът. Слабост ми е приготвянето, а и хапването на сладкиши, рула, бонбони и торти. Там вече съм истински творец - мисля, премислям, понякога чертая, рисувам и накрая пробвам да осъществя идеята си. Влагайки много любов, развихрям фантазията си, за да постигна завладяващия вкус на сладкото изкушение. Е, не винаги се получава това, което очаквам, но нали трябва и да се забавляваме в кухнята.

Бях 9-10 годишна, когато за пръв път се изявих. Реших да изненадам приятелките си и да приготвя крем за десерт. Рецептата намерих в старата готварска книга, която имахме у дома. Нагласих яйцата, брашното, млякото, маслото и захарта и се развихрих в кухнята. Не зная дали се бях справила добре, но всички ме похвалиха и аз се почувствах страшно горда.

Главен виновник за направата на кулинарния ми блог е моята сестра, която също има кулинарен блог "С нож и вилица в ръка", за което съм й изключително благодарна.

Воденето на блога е страст, любов и усещането да оставиш нещо от себе си за децата, за приятелите и хората. Откакто водя блога се запознах с много хора, които имат същите интереси. Общуването с тях ми доставя голямо удоволствие, кара ме да търся техните съвети, тяхното одобрение и коментари, било те добри или не. Вярвам, че рецептите, публикувани в моя кулинарен блог, ще допаднат и ще са от полза на много домакини.

В кулинарния си блог представям рецепти, които са консумирани и харесвани от моето семейство. Когато видя нещо ново с любими продукти, преценявам дали това ястие ще се хареса на семейството ми. Едва тогава го приготвям, като почти винаги го пречупвам през моя поглед и влагам нещо от себе си. В много случаи дадена рецепта ме грабва с добре изглеждащата храна и хубавата снимка. Искрено се възхищавам на хората, които са сътворили тази красота и ни я показват безкористно. Тогава идва желанието да направя и аз нещо приятно и вкусно, за да зарадвам близките си. А когато видя техните усмивки и "ммммм" знам, че съм се справила добре и съм показала любовта си към тях.

Идеите ми за рецепти често идват от непринудени разговори при среща с приятелки; на опашката в магазина; или когато ме спират на улицата, за да си говорят с мен за кулинария. Как да не се амбицирам да търся нови и нови рецепти, да разгръщам старите книги, съхранили кулинарното изкуство на българката и да не стоя до късно в кухнята.

Надали има човек, който да не се е провалил поне веднъж в кухнята. Естествено, и аз не правя изключение. Преди години направих торта за рождения си ден, която обаче не беше с правилната визия. Наложи се да я ядем с големите лъжици, но мога да кажа, че това беше най-вкусната торта, която някога съм опитвала. Помня очарованието на този "гаф-шедьовър" и до днес.

Истински съм горда с моето семейство. Със съпруга ми сме се старали да възпитаме двамата ни синове в стойностните неща от живота, да уважават и ценят всеки ден и да му се радват. Гордея се, че отстоявам себе си и съм се посветила на това, което ми доставя най-голямо удоволствие – чрез вкусната храна да изразявам любовта си към живота и хората, на които я поднасям.

Ако някога имам възможност да издам кулинарна книга, с огромна обич бих я посветила на любимото ми семейство – съпруга и синовете ми, които първи опитват кулинарните ми експерименти и не на последно място - на едно невероятно интелигентно, възпитано и уважително момиче - нашата снаха.

Те вдъхновиха и една от любимите ми рецепти, чиято основна съставка е шоколадът и с която много се гордея. Искам да Ви представя една шоколадова кутийка пълна с вкусни бонбони, които ще ви потопят в щастие и блаженство.

Блогът на Христина Колева Животът може да е вкусен е номиниран в конкурса Годишни награди за кулинарни блогове 2017 в следните категории:

• Гозбите на баба - Кулинарен блог, най-добре отразяващ традиционната българска кухня;
• Топло от фурната - Най-добър блог за пити, погачи, тутманици и баници;

Блогът се индексира в Блоговодител от 25.02.2015. Вижте в Блоговодител рецептите от блога Животът може да е вкусен на Христина Колева

« Обратно към всички публикации