Аз съм Алекс (Лекси от блога), живея в Лондон и съм бизнес анализатор на данни. Мила (Хари от блога) живее във Франкфурт и е фотограф. Хобита имаме много – обожаваме да пътуваме, да обикаляме нови места, да се сблъскваме с различни култури и народи. В свободното си време, освен с готвене и снимане, може да се каже, че постоянно четем (най-често фентъзи), а за зареждане с енергия и двете играем скуош. Когато ни дойде музата и разполагаме с повечко свободно време (за съжаление изключително рядко) рисуваме.
Не знаем дали имаше нещо специално, което ни вдъхнови да създадем блога. Един ден просто се появи идеята за това и се захванахме с осъществяването й.
Имаме няколко традиции относно храната. Приготвянето на вечерята е семейна занимавка и всички взимат участие (един ще сготви, друг ще приготви салатата, някой ще нареже мезенца, а и масата трябва да се подреди, хлябът да се извади от пекарната... за всекиго има по нещо). А откакто се помним нямаме пропусната обща закуска събота и неделя – тя определено е цял ритуал, който завършва с пиенето на ароматно кафе приготвено от татко и различни сладости, които мама подрежда на масата. (Ще кажете – "Как така? Нали живеете в три различни страни?" E, така беше преди, но така е и всеки път, когато се приберем вкъщи и семейството отново е цяло и събрано, това е нашият си момент!)
Когато бяхме малки, много обичахме да помагаме на баба, докато приготвя курабийки, мекички или баница. А първото нещо, което се научихме да приготвяме самостоятелно бяха палачинки – и до днес са ни най-вкусни приготвени по същия начин. А за вечеря – спагети Болонезе! А заради подходящото вино към тях, не можем да кажем със сигурност колко пъти сме ги хапвали заедно с приятели на домашна кино вечер.
Никой не се е захващал да ни учи как да готвим. Но винаги сме имали желанието да го правим, и малко по малко се получи от само себе си. Гледали сме мама и баба, подпитвали сме за това-онова и сме се ровили в големи стари книги с рецепти.
Най-хубавото на блога ни е, че го правим заедно и се чувстваме по-близко една до друга, макар и да живеем в различни държави. Това е нещо много лично, което започнахме заедно - само за нас си и така ще си остане винаги. Нашата "работилничка" е общото ни хоби, с което се забавляваме и разпускаме. Това е нещо, което ни стимулира да бъдем по-добри в готвенето, да се наслаждаваме на естетическото и да подобрим фотографските ни способности – време в което сме заедно, без да сме една до друга.
Най-често готвим ястия и десерти според сезона или предстоящ празник. Обикновено се вдъхновяваме от храна, която сме опитали навън или сме гледали някое предаване или нечий блог. Вдъхновяваме се и в собствената си кухня, когато имаме интересно хрумване за някой експеримент или когато готвим нещичко и в същия момент си го представяме как ще изглежда на снимка.
Емоционални моменти в готварската ни "кариера" са, разбира се, създаването на блога и публикуването на първата рецепта (за бананов хляб). Също така и когато написаха първата статия за нас във вестник (Всичко за семейството), когато решихме да разширим публиката си и направихме английска версия на сайта. Друг важен момент е, когато решихме да превърнем този блог в нещо повече от хоби и се заехме с развитието на фотографските ни умения, което бързо доведе до много добри резултати и започна да ни кара не само да ни е приятно, но и да се гордеем с това, което правим.
Сладко или солено? Зависи – когато сме гладни, само солено. Но пък през останалото време обичаме да си похапваме сладичко, за да ни е сладък животът.
На кокал или с корен? Тук ще сме кратки - Определено на кокал.
Външният вид и цялостното представяне са много важни, но също така ни харесва, когато някой е смел и съчетава различни вкусове – сладко и солено, месо и плодове , месо и шоколад , а ако аранжировката в чинията те грабне от първият миг и се появи тръпка от нетърпение да опиташ...
Радостта се състои в самото приготвяне на храната, да я приготвиш така, че да радва не само небцето, но и очите, и да те накара да си оближеш пръстите. А ако с това което си приготвил зарадваш някой друг и му доставиш удоволствие – цена няма!
Кулинарната ни книга ще бъде посветена на баба.
Хари най-много се гордее със снимките си, а аз (Лекси) с техническите знания, които придобих, докато изграждах този, а след това и други блогове.
Гафове колкото щеш, но нещото, което винаги ни кара да се смеем е, когато се сетим за едно шоколадово руло, което приличаше по-скоро на пихтия. Както и приготвянето на едни доста маслени сладки, които след злополучно печене излязоха от фурната слети наедно като блат за торта.
Най-много се гордеем с нашата торта еднорог, чието приготвяне беше истинско приключение, което продължи два дни и половина и завърши в много ранни зори преди тичане към летището.
Необходими продукти:
Начин на приготвяне:
Съвет: В случай, че нямате достатъчно място в хладилника, може да махнете рогчето, преди да я приберете, и после пак да го поставите, преди да сервирате. А ако искате да направите тортата цветна и отвътре, може да оцветите и блатовете, преди да ги опечете.
публикация от 28.04.2018
Блогът се индексира в Блоговодител от 05.06.2015. Вижте в Блоговодител рецептите от блога Harry and Lexy`s Workshop на Хари и Лекси
« Обратно към всички публикации