Приятно ми е, Екатерина. Автор съм на блога My candy kitchen, освен него обаче имам и други любими занимания, които всъщност доведоха до създаване му и изпълват неговото съдържание.
Създадох "My candy kitchen" в период, в който поради майчинство прекарвах доста време вкъщи и това беше начинът ми за разтоварване. В началото имах идея да споделям най-вече рецепти и дестинации, но с времето темите се разшириха и така доведоха до създаване на отделни рубрики. Контактите с хора, с които имаме еднакви интереси ми донесоха много позитивизъм и ето вече няколко години продължавам да водя този блог. Удоволствието да споделяш полезни идеи с други хора е наистина голямо. Благодарение пък на останалите блогове непрекъснато усъвършенствам кулинарните си умения и откривам нови места.
Вдъхновения за рецептите си откривам във всичко – в близките си, в местата, които посещавам, сезоните, продуктите, в кулинарни блогове, вестници, списания. Част от името на блога е всъщност начинът по който ме нарича съпругът ми от момента на запознаването ни, досега. Заради разнообразните теми в него опитах два пъти да променя My candy kitchen с друго име, но в крайна сметка си го върнах. Просто това съм аз.
Не помня на колко години съм приготвила първото си ястие, но знам, че бях малка, когато готвех с баба и мама и те са моите първи учители. Последваха кулинарни книги, списания, вестници и впоследствие кулинарните блогове и сайтове. Не бих казала обаче, че съм се научила, кулинарията е необятна и има още много за учене. Затова и рецептите в блога ми вече са около 2000. Непрекъснато експериментирам и пробвам нови ястия. Колкото до това кого съм научила аз, не бих се изразила точно така, по-скоро съм помагала със съвети, насоки и правилни рецепти на много хора, най-вече на синовете ми.
Родителите ми са традиционалисти относно начина на хранене. Това, обаче стимулира мама и тя непрекъснато разнообразява рецептите, като с класически продукти прави некласически ястия. Съпругът ми и децата ми харесват всякаква храна. Е, имат си изключения, по-скоро за продукти, но винаги се съобразявам с всички.
В моя блог се споделя всяка сполучлива и вкусна рецепта и идея. По принцип готвенето у дома е съобразено със сезони и пътувания, така, че подборът на рецепти е съгласно това.
Когато създадох блога си изобщо не бях наясно с какво точно се захващам :). Мислех, че това е дневник на рецепти и пътувания, дори познавах много малко блогъри. Спомням си, че получих коментар и се шашнах кой и защо ми е писал в блога :). След време започнах всяка сутрин да пия кафето си в компанията на новите си виртуални приятели. По това време бяха модерни наградите и аз дори изпратих една такава на кой ли не:), нещо бях объркала някои блогове, та кой знае хората какво са си помислили.
Този блог винаги ми е носил положителни емоции, най-високата оценка за мен е тази на близките ми, но не мога да пропусна уважението и отношението към мен и блога ми, изразени в: партньорства с различни фирми, награди в кулинарни конкурси, медии и положителни отзиви от читатели.
Сладко или солено?: И двете.
На кокал или с корен?: И двете.
Визията на едно ястие е от значение само докато го опитам или докато прочета рецептата му. След това везните накланят в различни посоки. Географският район и произход оказват силно влияние върху кухнята ми, особено ако се интересувам или съм посетила същия. Запомнящи се случки имам около доста ястия и винаги, когато ги приготвям, си спомням с усмивка за тях.
Радостта от храната е да я споделиш най-вече с хората които обичаш. Удоволствие е също и да знаеш, че рецептите ти присъстват в много домове и на много празнични трапези.
Ако един ден напиша кулинарна книга, ще я посветя на Любовта, но няма да е афродизиак, а с рецепти, посветени на хора и моменти.
О, гафове да искаш, че кой няма? Запечатал се е в съзнанието ми първият такъв, малко екстремен дори. Когато бях много малка и реших да правя сладко от ягоди, но отидох навън да играя и ... запалих тенджерата на баба ми. Ужас, добре, че баба е влязла навреме. Слава Богу, следващите ми гафове бяха поне безопасни. Като например пилето с ориз, което така изсуших, че татко почукваше с вилица и беше много забавно. Но сега съм майстор точно на тази рецепта :)
Истински се гордея с децата ми. А кулинарно - всяко ястие и десерт, които съм направила и след които са останали само празни чинии и доволни погледи са повод за гордост, признавам че съм изпитвала възхита и от първата си застройка на супа, но има такива, които изискват прецизност като: Суши цвете, Милфьой, Торта Опера, Френски макарони, Австрийски щрудел, Българска точена баница и др. Доста трудно ми е да се спра само на една рецепта, но избрах "Дърпана баница", най-вече защото в моята рецепта има една тънкост, много хора се престрашиха да я направят и резултатът дори надмина моят. Ето това е повод за гордост, когато видя рецептата си, изпълнена от друг, с резултат, надминал и моя. Това означава, че рецептата е обяснена добре.
Необходими продукти:
Начин на приготвяне:
публикация от 20.04.2018
Блогът се индексира в Блоговодител от 05.12.2011. Вижте в Блоговодител рецептите от блога My candy kitchen на Екатерина Мирчева
« Обратно към всички публикации