годишни награди за кулинарни блогове

Привет! Казвам се Десислава Кирова и съм от Бургас. Обичам безкрайно професията си, защото ми дава възможност да се превъплъщавам в различни образи всеки ден, че и по няколко пъти дневно. Не, не съм актриса, ако си помислихте това, но често ми се налага да бъда и такава. Ако все още се чудите коя ли е тази професия – аз съм учител по български език и литература. За мен тя е призвание и наистина ми носи удовлетворение.

Със сигурност мога да кажа, че свободното време, с което разполагам, не ми стига за всичко, с което искам да се занимавам и което искам да науча, но освен да водя блога, много обичам да чета книги, които са филмирани, и след това да ги сравнявам с екранизацията. От време на време рисувам и обожавам да изработвам най-различни предмети от подръчни материали. Освен това се интересувам от български фолклор във всичките му измерения и от около 5 години ходя на народни танци (е, сега съм поспряла). Като цяло съм човек с разнородни интереси и обичам да се занимавам с много неща едновременно.

Съвсем скоро първата свещичка ще грейне върху "Тортичка"-та. Създаването на блога беше правилната рецепта за сбъдване на моята гимназиална мечта – да си имам верига сладкарници.

Идеята за тази "виртуална сладкарница", в която всеки, независимо къде се намира, да може да си хареса торта и да си я приготви у дома, се роди доста отдавна, още когато взех решение да се отдам на призванието да дарявам знания, преди около 5-6 години. Толкова време ме спираше единствено моята пословична битка с технологиите. Признавам – много трудно се справям с тях. В крайна сметка един ден си казах, че не трябва да отлагам повече, седнах на компютъра и "забърках" "Тортичка"-та.

Воденето на кулинарен блог преди всичко ми носи творческо удовлетворение и спокойствие. Това е мястото, където истински се разтоварвам от напрегнатото си ежедневие, където и да видя допусната грешка, просто я подминавам и не я поправям, където изразявам себе си и емоциите си. Но освен това воденето на блога ме обогати като човек, даде ми нови знания в области като фотографията и поддържането на сайт (е, и в двете има какво още да изглаждам). И не на последно място срещна ме с нови, изключително позитивни хора (макар и все още виртуално).

Един от най-запомнящите се моменти от живота ми на кулинарен блогър беше, когато в блога влезе първият читател, честно - в началото си мислех, че никой няма да посещава моята страница. Разбира се, незаменими са ми и моментите, в които си общувам с читателите, а кулминацията в моето все още кратко блогърстване е номинацията, която получи "Тортичка".

Често подбирам рецептата, която да приготвя, според настроението си или подтикната от любопитство да опитам нещо ново или да приготвя рецепта, която ме е впечатлила с нещо – вид, история, положителни отзиви. Изключение са случаите, когато приготвям сладкиши по конкретен повод за конкретен човек от моето семейство или от приятелите ми. Тогава винаги се стремя с тортата да представя личността, за която е предназначена. Източниците ми са разнообразни – книги, бабини тефтери, интернет, устен кулинарен фолклор и мноооого, ама мноого експерименти.

По отношение на храната в моето семейство бих казала, че моите родители са ме възпитали да я уважавам и да се храня с качествени продукти. Всяка пролет сеем различни зеленчуци в едно селце, близо да Бургас, и мога да се похваля, че по-голямата част от годината консумираме плодове и зеленчуци собствено производство. Много ще се радвам един ден, когато и аз имам деца, да успея да ги възпитам в любов към земята и труда, за да може поне част от храната им да е истинска. Разбира се, от време на време и по парченце тортичка си хапваме, но в границите а разумното.

Не помня кога и какво сготвих за първи път като ястие, но помня първите си стъпки в приготвянето на зимнина. Голям кеф ми беше да правя компоти и буркани с домати.

Много хора са отговорни за любовта ми към готвенето и за това да се науча да готвя – мама ме научи да готвя много традиционни ястия, баба ме научи да точа (никой друг в нашето семейство не може), в гимназията по туризъм се научих да приготвям различни типове ястия, но десерти се научих да правя сама. Четях кулинарни книги, превеждах разни рецепти от чужди езици, гледах кулинарни предавания, експериментирах (имаше и неща, които ставаха за ядене :) и с времето се получи.

Все още не съм имала възможност да науча някого да готви, но съпругът ми вече е няколко крачки след пържените картофи и бърканите яйца. Дори бих казала, че в месенето на тестени изделия е станал много по-добър от мен.

Сладко или солено – противно на очакванията да предпочитам сладкото, ще кажа - тестено с много сирене и кашкавал – на нещо такова не мога да устоя.

На кокал или с корен – балансирано, но никога не сядам на масата без свежа салата.

За мен храната е преживяване. Също – съхранен спомен, начин на общуване и наслада. Аз съм си чревоугодник.

Ако имам възможност да публикувам кулинарна книга, тя ще е посветена на красотата на живота и онези моменти, които прекарваме с любимите си хора.

По принцип съм изключително самокритичен човек и трудно бих могла да кажа, че се гордея с нещо, но това, че сама успявам да сбъдвам мечтите си и да постигам целите си, ме кара да се чувствам истински удовлетворена.

Разбира се, че не съм се разминала без гафове в кухнята. Само който не опитва – той не греши. Случва се да позапека (разбирайте до степен въглен) някой блат, но никога няма да забравя как след едно злополучно варене на яйца, завършило с гръм, подобен на взрив в мина, вадих парченца яйце и черупки от всевъзможни фуги и дори от ключалката на вратата цял месец след това.

Трудно ми е да определя торта, с която се гордея, защото всички си ги харесвам, но ще ви споделя рецептата за една от любимите ми, която си мислех, че никой няма да приготви,но се оказа най-харесваната в блога.

Блогът на Десислава Кирова Тортичка е номиниран в конкурса Годишни награди за кулинарни блогове 2017 в категория Сладко удоволствие - Най-добър блог с рецепти за торти

Блогът се индексира в Блоговодител от 30.05.2017. Вижте в Блоговодител рецептите от блога Тортичка на Десислава Кирова

« Обратно към всички публикации