годишни награди за кулинарни блогове

Аз съм Сончето, от София, по образование - аграрен икономист. Обичам да готвя, да пътувам и да чета. Харесвам празниците, приятните изненади и хубавото време.

Блога го започнах, защото обичам да готвя и експериментирам, а ми омръзна да търся рецептите си по тетрадки и тефтери или записани на хвърчащи листчета, които често изхвърлях, защото не можех да свържа рецептата с ястието. Исках да имам едно място, където да събирам рецептите си и да намирам бързо това, което ми трябва. Когато започнах, ми беше много трудно да записвам точни мерки в процеса на готвене, да снимам и да публикувам. Но лека полека свикнах и за мен това се превърна в едно любимо занимание. В началото си пишех за себе си, далеч от мисълта, че някой ще ме чете и следи и не казвах на никого нищо. С течение на времето срещах мои рецепти във виртуалното пространство, започнаха да ме питат: Ама това ти ли си? и бях разконспирирана от роднини и приятели. Честно казано, това внимание малко ме стряскаше, но и с това свикнах.

Баба ми и дядо ми гледаха животни, обработваха ниви и градини. Аз съм от това поколение, което е израсло със собствено произведена храна. Знам вкуса на домашното кисело мляко, цвърчащите в мазнина пръжки и току-що извадения хляб от фурната. Най-големите празници бяха Бъдни вечер, когато се събирахме на вечеря, седнали на земята, и Сирни Заговезни, на който изпълнявахме всички традиции.

Всички жени в моето семейство са готвачки. Едната ми баба беше факир на баниците, другата пък си имаше правило - Не изпускай яденето от поглед! Мама пък си има специалитети, които са си нейна запазена марка.

Простички яденета си правех още като тийнейджър, но сериозно започнах да готвя, когато се роди първото ми дете, което вече е в гимназия. Бях решила, че няма да я записвам на кухня и да и давам готови пюрета. Покрай супичките и кашите, готвех и за семейството. Дали е било точно първото ми ястие, не съм сигурна, но е първото, което приготвих с такова голямо желание, става любимо на всички, когото съм почерпила с него и си го правя и до днес - масланица с пръжки и сирене.

Научих се да готвя с питане - питах мама, баба и приятелки, с четене - тогава нямаше още интернет и се ровех в старите книги за нови рецепти, с любопитство, с успехи и провали. Научих най-вече мъжете в семейството ми да готвят. Дъщеря ми е най-големия ми помощник - пазарува в последния момент забравен продукт, помага за снимките, дегустира всичко и дава оценки, но не може да си опържи едно яйце. Мама, макар да е веща готвачка, се допитва за някое ястие до мен. Съпругът ми е консервативен. Когато сготвя нещо по-екзотично, смръщва вежди и си прави мусака. А синът ми е този, когото го влече готвенето - гледа, любопитства и се опитва да готви сам.

Блогът ми действа и разпускащо, и ми дава дисциплина. От една страна - това си е едно мое местенце, в което събирам своите рецепти и впечатления от пътувания. Едно хоби, което ме разтоварва и се радвам, че го имам, защото е възможност да се върна назад и да си припомня емоциите в даден момент. От друга страна - осъзнавам, че хората ме четат и някой ще пробва някоя рецепта. И имам отговорността да напиша точните пропорции, температура на печене (макар, че това е доста относително) и да предоставя снимка. И трябва да съм точна, за да не подведа някого.

Дъщеря ми е най-верния ми дегустатор. Дори и да се случи да не хареса някое ястие, винаги ги опитва. В блога си представям само рецепти, които са се харесали поне на един от семейството. Има ястия, които готвя почти всяка седмица, а не съм описала, защото ме е домързяло да снимам и знам, че има следващ път. Има ястия, които съм ги сготвила само веднъж. Тях се старая да ги записвам, за да не ги забравя. Има ястия, които не съм публикувала заради лошите снимки. И до ден днешен най-трудно ми е снимането. Всички онези красиви снимки и презентации, които срещам в другите блогове, на мен не ми се отдават. Някои ястия публикувам още на същия ден, други отлежават с месеци и чакат да дойде момента. Нямам система. Готвя с желание и пиша с желание.

Сладко или солено? И сладко, и солено. А може и сладко-солено.

На кокал или с корен? На кокал и на корен. Месо с картофи. Това е най-печелившата комбинация за семейна вечеря у нас. Но ако трябва да избирам - определено на кокал. Израсла съм със свинско, агнешко и телешко. Сланина, ребърца, суджуци, кървавици и пълнени агнета. Татко не сядаше без месо на масата. Сега дъщеря ми е такава.

Вдъхновява ме всичко - видяна рецепта, случайна снимка, спомен, емоция, непозната съставка, конкретна тема, отправено предизвикателство... Най-хубавите ми ястия стават, когато са спонтанни, породени от момента и сготвени в крачка.

Домашно приготвената храна ме връща в детството, навява ми приятни спомени и събира любимите хора на масата.

Ако публикувам кулинарна книга, тя ще е посветена на семейството ми - за обичта, за подкрепата, за търпението и заради всички онези мигове, в които чакат с вилица в ръка да пробват, а аз ги възпирам, защото първо трябва да снимам... Истински се гордея с най-големите ми шедьоври - децата ми.

Имам и гафове в кухнята, разбира се. В началото най-трудното ми ястие беше боб-чорба. Тъй като изпитвах огромен страх от тенджерата под налягане, използвах обикновена. И се почваше едно варене цял ден - непрекъснато доливане на вода, пробване на бобчетата, докато не станат наполовина и голямо готвене за две панички чорба. Сега гафовете ми обикновено са свързани с приготвянето на сладкиши и торти. Те са ми ахилесовата пета. Признавам, че тортите по-често не са ми ставали успешни и са заминавали в кофата. А най-големият ми гаф са френските макарони. Няма друго ястие, което да ми е било такъв кутсуз. Толкова много опити и толкова много провали. Цялата кухня омазана не помня колко пъти вече за десет макарончета, които не стават и не стават! Но не се отказах и се радвам, че накрая им намерих чалъма. Като всеки готвач съм горда с всяко ястие, за което ми кажат: Това беше много вкусно! Горда съм и с онези ястия, които са си мои специалитети. Но любимата ми рецепта е именно тази, която ме връща в детството: усуканата масланица с пръжки и сирене.

Блогът на Соня Серафимова Светът на Сончето е номиниран в конкурса Годишни награди за кулинарни блогове 2017 в категория Крилце или кълка - Най-добър блог с рецепти с месо и дивеч

Блогът се индексира в Блоговодител от 29.09.2015. Вижте в Блоговодител рецептите от блога Светът на Сончето на Соня Серафимова

« Обратно към всички публикации